Персоналът бяга от АДА в сладкарницата на Линда: Канадска строгост и български заплати!

Прясно изпечени кроасани без глутен, кето торти и сладолед от малини с мента — звучи като сбъдната мечта за модерните столичани, които броят калориите и избягват глутена като дявола тамяна.

Всичко това е реалност в столичната сладкарница на „Амели“ на — съпругата на Кирил Петков, Линда. Но зад витрините с рошави мъфини и кокосови тарталети се крие една друга истина, пише „Ретро“.

От известно време в пекарната тече непрекъсната въртележка от служители. Бележката, че търсят персонал за сладкарското ателие, стои вече няколко месеца в социалните мрежи и засега изглежда няма изглед скоро да бъде свалена. Все по-често се чува въпросът: „Абе, защо никой не иска да работи за Линда?“ По всичко личи, че отговорът се крие във високите изисквания на канадката, която има амбиции нейното заведение да бъде на върха на хранителната верига — и да заличи и без друго малката си конкуренция.

„Започнах с огромно вдъхновение. Казах си — ей, това ще е различно място! Ще уча нещо ново и ще съм част от модерна идея“, пише по темата млада жена, бивш служител. По думите ѝ, всичко било под строго наблюдение — всяка дума към клиент, всяка троха извън витрината. Госпожа Петкова обича всичко да е перфектно.

„Само че заплатата не беше перфектна“, казва друг бивш служител, напуснал броени дни преди да му изтече изпитателният срок.

Пекарна „Амели“, разположена на централно място в София, бързо се превърна в магнит за заможни столичани. Снимки на изкушаващи десерти и цветни сладоледи заливат социалните мрежи, а витрините ѝ неведнъж са привличали и международни гости. Но този блясък има и цена — а не всеки служител може да я плати.

„Към нас очакванията бяха като към луксозен ресторант със звезда „Мишлен“, но ние не бяхме там нито за слава, нито за кариера в гастрономията. Повечето бяхме студенти или майки — търсещи нормална, спокойна работа“, разказва друг бивш служител.

Според слуховете, самата Линда не пропускала възможност да следи какво се случва — идвала често, коригирала, преправяла, мърморила. Работното напрежение се усещало от първия ден. „Момичетата стояха на тръни. Една сбъркана поръчка — и може да ти викнат на разговор. А всеки разговор значи глоба“, казва друг от напусналите.

Парадоксално — докато служителите напускат, клиентите са нарастващо число. За по-заможните столичани цената от 7 лв. за брауни без брашно не е проблем. Точно обратното — тя носи престиж.

Макар да е съпруга на бивш премиер и да има достъп до медии и популярност, Линда обаче не успява да изгради стабилен екип. Лъскавото ѝ заведение страда от същите проблеми, които тормозят и обикновените квартални сладкарнички: ниско заплащане, високи очаквания и голямото количество работа.