Почина Найден

През периода 1954 – 1955 г. работи като редактор в сп. „Български воин“ и в. „Народна армия“, от 1956 г. до 1983 г. – в сп. „Септември“, от 1983 г. до 1988 г. – в сп. „Съвременник“, а от 1988 г. до 1989 г. е главен редактор на сп. „Дарители“.

От 1996 г. до 1997 г. е културно аташе в посолството на България в Минск, Беларус. Найден Вълчев е бил член на Съюза на българските писатели, а през 1983 г. е избран за председател на секция „Поезия“ на съюза.

Найден Вълчев е автор на стихосбирките „На южната граница“ (1953), „Тиха победа“ (1954), „Малка повест“ (1956), „Пъстра палитра“ (1960), „Химни и повести“ (1964), „Люлякова вечер“ (1968), „Лунапарк“ (1970), „Синьо цвете, влак, жена“ (1975), „Златен август“ (1977), „Северна светлина“ (1965), „Зърна за посев“ (1976), „Златен август“ (1977), „Две снежинки“ (1980), „Написано кленов лист“ (1984), „Гигантски слалом“ (1986), Избрани произведения в 2 тома (1987), „Младата луна и старата луна“ (2001), „Рай за грешни“ (2003), „През три води преплавено“ (2004), „Една българска роза“ (Избрани стихотворения, 2013).

В пет книги, наречени „Попътни срещи“, издадени между 2007 г. и 2016 г., Найден Вълчев разказва в есеистично биографични четива за Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Панчо Владигеров, Христо Радевски, Валери Петров, Станка Пенчева, Веселин Ханчев, Иван Радоев, Лиана Даскалова, Светослав Обретенов, Любомир Пипков, Тодор Попов, Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Димитър Талев, Елиас Канети, Николай Лилиев и др.

През 2007 г. е публикувана „Литературна анкета“ на Панко Анчев с писателя. През 2022 г. по повод 95-ата му годишнина е издадена стихосбирката му „Лебед“.

За нея Найден Вълчев казва: „Така се казва последното ми стихотворение от 2022 г. То не е посветено на никого, но инвенцията води към лебедова песен. Включено е и първото ми стихотворение от 1952 г. „На границата щъркели прелитат“ от войнишките ми стихове. Това са 70 години стихове.“

Част от поетичното творчество на Найден Вълчев е посветено на децата, като пише под псевдонима Чик Чирик. Това са стихосбирките „Българска земя“ (1963), „Звъни звънче“ (1968), „Фото Есперанто“ (1983), „Жълъдче със шапка“ (2004) и др.

Найден Вълчев е сред създателите на Съюза на преводачите в България и е негов председател от 11 март 1989 г. до 2 март 1991 г. Той е преводач от руски език. Превел е книги със стихове на поетите – Александър Пушкин, Адам Мицкевич, Михаил Лермонтов, Сергей Есенин, Роберт Рождественски, Бела Ахмадулина и др.

За работата си като преводач поетът разказва: „Превеждам стихове и автори, които са ми въздействали силно и които съм искал да бъдат прочетени и от други. Това право на желанието натоварва преводача с огромната отговорност да пренеса автора жив и здрав на другия бряг на реката. Да спаси всичките или почти всичките му достойнства и да го покаже с мисловната, емоционалната и образната му мощ.“

Според Найден Вълчев истинският преводач трябва да превежда това, от което не би се срамувал, да го превежда със съзнанието, че защитава вече две имена – на автора и своето.

Найден Вълчев е написал текстовете на редица популярни песни. Той е автор на текста на песента „Една българска роза“ в изпълнение на Паша Христова по музика на Димитър Вълчев. Найден Вълчев пише текста през 1968 г. за 9-ия Младежки фестивал в София, но комисия го отхвърля, предава Блиц.

През 1970 г. композиторът Димитър Вълчев пише музиката към текста на Найден Вълчев за три дни и предлага на поета да участват с песента в Международния фестивал „Златният Орфей“. Песента е изпълнена от певицата Паша Христова и печели първа награда на фестивала.

През 2000 г. песента „Една българска роза” е обявена за песен на 20-и век. През 2022 г. песента прозвучава по нов начин, изпълнена от „Пеещи артисти“ на Игор Марковски.

По текстове на Найден Вълчев са написани песните „Голяма песен”, „Младежки марш”, „Тиха вечер”, „Аз те чаках”, „Ние сме на всеки километър”, „Кажи коя е тъмната жена”, „Синя вечер”, „Някога, но не сега”, създадени по музика на композиторите Светослав Обретенов, Любомир Пипков, Филип Кутев, Константин Илиев, Тодор Попов, Йосиф Цанков, Петър Ступел, Атанас Бояджиев, Емил Георгиев, Тончо Русев, Митко Щерев и др.

През целия си творчески път Найден Вълчев се стреми да бъде актуален като проблематика, като тема. Свидетелство са: интимните му стихотворения „Жена“, стихотворенията, посветени на природата – „Еделвайс“, стихотворенията пътеписи, стихотворенията, свързани с героичното минало и любовта към родното.

Найден Вълчев притежава колекция от над 60 книги с автографи на свои колеги с посвещения към него, събирани през творческия му живот.

Найден Вълчев е носител на много български и чужди отличия. През 1979 г. той печели първа награда за текст на песента „Българска кръв“ в Конкурса на Министерството на народната отбрана с военно-патриотична тематика за 1977-1978 г..

Той е удостоен с наградата за превод на Съюза на преводачите в България през 1982 г., с наградата за поезия „Димчо Дебелянов“ на сп. „Български воин“ през 1987 г. Носител е на медал „За заслуги по охраната на границата“ по случай 30-годишния юбилей на Граничните войски през септември 1976 г.

През септември 1977 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий“ първа степен по случай 50-ата годишнина от рождението му и за неговата литературна дейност.

На 23 май 2013 г. отново е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за големите му заслуги в областта на културата и изкуството.

През май 1982 г. е удостоен е със званието „Заслужил деец на културата“. На 11 юни 1998 г. той е удостоен с Наградата за цялостно творчество на Съюза на българските писатели за 1997 г.

На 6 юли 2000 г. е удостоен с държавната награда на Беларус – медал „Франциск Скорина“. На 29 септември 2017 г. Найден Вълчев е удостоен с най-високото си отличие „Златен век“ с огърлие във връзка с неговата 90-а годишнина и като признание за дългогодишното му поетическо и преводаческо творчество.

Поклон пред паметта му!