И да, вярна е новината за Радина Кърджилова и Пламен Димов

В динамичния и често предвидим културен пейзаж на столицата рубриката „Без сценарий“ в Impressio отново ни среща с едно от най-предизвикателните и рефлексивни имена в съвременния български театър – режисьора Крис Шарков.

Поводът за този разговор е най-новата му премиера „Inter Alia“ под шапката на продуцентската къща Artvent.

Продуцентската къща Artvent за пореден път доказва своя безпогрешен нюх за актуалност, светкавично откупувайки правата за пиесата „Inter Alia“ на австралийския драматург Сузи Милър. Заглавието, което буквално се превежда от латински като „наред с всичко останало“, идва в София непосредствено след грандиозния си успех в Кралския национален театър в Лондон, където в главната роля блестеше Розамунд Пайк.

Българският прочит обаче не просто следва световната тенденция, а се превръща в автономно художествено събитие, благодарение на изключителния репетиционен процес, разгърнат в творческата лаборатория на продуцентите.

Творческата история на този проект започва от едно споделено желание между режисьора Крис Шарков и Радина Кърджилова за създаване на мащабна форма, близка до моноспектакъла. Целта е актрисата да разгърне неподозирания си капацитет извън рамките на традиционния репертоарен театър.

Още по време на първите четения и анализи в репетиционната зала екипът осъзнава, че текстът изисква хирургическа прецизност при изграждането на образите. Моралният казус в центъра на сюжета засяга изключително сложни и наболели теми като сексуалния тормоз, домашното насилие и метаморфозите на истината в ерата на социалните мрежи и готовите, лагерни истини.

„Самият репетиционен процес се превръща в психологическо и актьорско предизвикателство, в което Радина Кърджилова трябва да удържа едновременно тезата и антитезата, превъплъщавайки се в коренно противоположни роли – от суровия и безпристрастен съдия Джесика Паркс до сломената, но бореться майка, чийто син е обвинен в тежко престъпление.“

В тази интензивна и изтощителна работа режисьорът определя партньорството на сцената чрез ярка спортна метафора. Той сравнява Радина Кърджилова с експлозивния и гениален Лео Меси, който води атаката и забива емоционалните попадания. В същото време Пламен Димов функционира като перфектния опорен халф – подобно на Шави, той подава точните топки, контролира темпото и удържа баланса на цялото представление чрез майсторски изградени паузи и хладнокръвен интелект.

Изключителната химия и обща биография между двамата актьори в реалния живот изключително много помага за изграждането на плътни, автентични буржоазни семейни взаимоотношения на сцената. Те са напълно лишени от банална романтика, но за сметка на това са наситени със съдбоносен драматизъм.

Представлението умело балансира между лекотата на семейната комедия, напомняща на моменти за стендъп формат, и тежката морална драма. По този начин се постига ефектът на модерното отстраняване, което Крис Шарков толкова силно цени и развива в творчеството си напоследък.

Това е театър на саморефлексията, при който героят действа, но същевременно постоянно коментира собствените си действия пред публиката, създавайки специфичен трагикомичен и силно въздействащ ефект.

Веднага след тази успешна премиера, чийто препълнен салон и бурни аплодисменти вещаят дълъг сценичен живот и предстоящо национално турне, неуморимият режисьор вече се впуска в следващото си предизвикателство. Това е пиесата „Истории“ на Нина Рейн в Театър „Възраждане“, където за първи път работи с тамошната отлично сработена трупа и с актрисата Витория Николова по друг наболял градски казус за модерната жена и фиксацията около майчинството.

Цялото това наситено творческо битие на Шарков, преминаващо динамично през независими платформи, частни продуценти и класически репертоарни сцени, го утвърждава като изключително буден наблюдател на съвремието.

Неговият специфичен визуален код и изострено усещане за детайла често го карат подсъзнателно да се чувства като латентен кинорежисьор, който успешно компенсира липсата на филмови опити чрез мощен, изразителен кинематографичен език на театралната сцена.