Разкриха мистерията около внезапната смърт на Людмила Живкова, намесени са КГБ

Преди осем години, на 24 април 2011-а, на 84-годишна възраст от физическата ни реалност си отиде Сатя Сай Баба – индийски духовен учител, лечител и чудотворец, когото мнозина наричаха „Велик духовен аватар”, сиреч същество, познало Бога.

Докато нашият духовник отец Георги Гелеменов, единственият български екзорсист, го определя като „обикновен шарлатанин”, милионите му последователи в Индия и цял свят, когото наричат още Космическия Христос, се надяват Сай Баба да се завърне в нова инкарнация много скоро. Един от малцината българи, докоснали се до източния шаман и окултист, сравняван с Ванга, е 48-годишният рейки-учител Кирил Стоянов (снимка 2). От дълго време той усърдно се занимава с рейки и медитация, без да е имал никакви здравословни проблеми.

„Когато ученикът е готов, учителят сам идва”, гласи една източна мъдрост. Така се случва и с него. Отначало попада под ръководството на индиеца д-р Самир Кале, а след това наставник му става не кой да е, а самият Сатя Сай Баба. Името на духовния баща на милиардния народ е познато у нас още от времето на соца. Именно чудотворецът подарява в ашрама си прословутия пръстен на Людмила Живкова, чиято смърт все още тъне в мистерия.

– Много неща се изписаха за странния армаган на Татовата дъщеря. Вашата информация докъде се простира?

– Информацията ми не е от първа ръка, но знам, че Сай Баба подарява пръстена на Людмила Живкова като енергийна защита и я предупреждава, че когато й дойде времето да се раздели с тоя свят, камъкът върху него ще потъмнее. Както и става!

– Пръстенът не само потъмнява, както твърди един от приближените й, поетът Любомир Левчев, но след кончината й дирите му се губят. Можем ли да си обясним този факт с неговата дематериализация, естествен „приоритет” на Сай Баба?

– Има и други версии. Една от тях е, че пръстенът е задигнат от КГБ, уж да бъде изследван, но просто е бил откраднат. За тогавашните служби това не би бил някакъв проблем. Но това е само хипотеза, нищо със сигурност не може да се докаже.

– Разкажете нещо любопитно за вашия учител Сатя Сай Баба.

– За последно гостувах в ашрама му през февруари, когато той бе на 82 години /сиреч две години преди преселението му в отвъдното – б.а./. Разположен бе в градчето Бутапарти, Южна Индия, близо до Бангалор. Той бе най-популярната личност в страната, охраняван от държавна полиция. Беше, както казах, на 82 години, но нямаше бял косъм. Над 1 милион души се събираха специално за него от най-различни краища на света – европейци, американци, азиатци, африканци. Поне веднъж годишно в ашрама му идваха министър-председателят и президентът на Индия, за да изразят почитта си към него. Чудотворецът нямаше никакви светски титли, не е професор дори, но бе уважаван и от властниците, и от бизнесмените в милиардната държава, а тя е с много лица – от пълна мизерия до развити технологии, включително и ядрени.

– Именно този Сай Баба ли подари невероятния пръстен на Людмила Живкова?

– За същия става въпрос. Няма друг! Той има способността да материализира неща, да демонстрира невероятните си способности пред хора, имащи колебания във възможностите му, да засилва тяхната вяра. През този февруари станах свидетел на едно от многобройните му чудеса. Имаше церемония по награждаването на студенти. Неговата фондация поддържаше елитен университет, в който се учеха предимно сираци и бедни деца. Обявиха името на един от отличниците на випуска. Сай Баба притвори леко ръце, ръкавите на робата му бяха почти до лактите. След като ги разтвори, в дланта му имаше масивен златен медальон. Положи го лично върху врата на първенеца. Бях само на два метра разстояние. Тълпата изпадна в дива еуфория.

– Абсолютно всички болести ли се лекуват с рейки?

– Няма здравословен проблем, върху който да не може да се въздейства с рейки, включително и върху болести, нелечими според официалната медицина. Когато заболяването е на кармична основа, лечението може да продължи по-дълго време. Всички останали болести се дължат на начина на живот, който живеем. Когато се научим да живеем по-позитивно – да не изпитваме гняв, алчност, злоба, завист, болестите ще бягат от нас. В противен случай си „залагаме” програма на саморазрушение. Човек дори да не практикува никаква методика, позитивен ли е към себе си и околните, ще бъде много по-здрав от всички останали.

– Кои са случаите, с които най-много се гордеете?

– На първо място със стотиците си ученици и последователи. Когато един човек дойде при мен отчаян, а се появи след ден-два усмихнат, въпреки че проблемите му все още си стоят, но той ми казва: „Вече не ми пука!”, аз знам, че той се е мобилизирал, че се е взел в ръце. Неотдавна дойде при мен една женица от Карлово. Тя беше от този тип хора, които постоянно гледат в земята. Безработна, смазана от проблеми. Дъщеря й, която живее в София, я пита какво иска да й подари за рождения ден. Изпадналата зад борда Петя, така беше името й, й казва, че иска да премине курс за рейки. Софиянката й отвръща: Не знам какво означава това, но ще изпълня желанието ти”. Петя получи инициация, сеанси. Само след седмица дойде пак в центъра. Каза, че продължава да си бъде безработна, но вече стои над проблемите си, хич не й пука. След месец-два си намери много добра работа. Обажда ми се наскоро: „Рейки промени живота ми!”

– Политици, депутати, звезди от шоубизнеса търсят ли помощта ви?

– Имам и такива случаи, но поради тяхната публичност не искам да споменавам конкретни имена. Голяма част от висшето общество е отворено към рейки, но не смеят да го споделят, за да не ги помислят за странни. Още не сме дораснали. Веднъж пристигна при мен един известен столичен банкер. По време на сеанса му звъни негов колега. Пита го къде е в момента. Последният отговаря, че е в рейки-центъра. Оказва се, че другият от година време практикувал източни техники, но не посмял да си признае, за да не го сметнат за луд. А иначе и двамата били не само в професионални, но и в приятелски отношения. Във висшата йерархия не си споделят, какво остава за по-обикновените хора.

За моя радост, тази вътрешна бариера започва да се преодолява. Когато едно нещо е добро, не може да се спре. Може само да се забави, но изгубените години за някои хора могат да се окажат фатални. Така че хората от държавната власт, които помагат за разпространението на рейки, ще се запишат със златни букви в историята на България. Този негативизъм, който ни преследва навсякъде, ще намалее, ще започнат да изпъкват положителните качества на хората, а с подобна настройка всичко се променя. Бих отправил един апел:

„Бъдете положителни личности, без да се занимавате с източни практики!”