Сестрата на Стоичков: Никога няма да се обърна към него с име и фамилия

– Здравейте, Ивановден в България е национален празник, но преди него е 08.02.1966 г.. Какво дете беше Христо Стоичков?

– Като малък брат ми винаги беше борбен – искаше да е най-добрият във всичко. Имахме прекрасно детство. Събирахме се всички деца от махалата и играехме на какви ли не игри, но когато момчетата играеха футбол, батко още тогава се отличаваше. Това си е генетично – наследил го е от баща ни и дядо ни.

– Сега и двамата сте баба и дядо на общо 6 внука. Това ли е най-голямото щастие?

– В момента аз имам 4 внука, а батко има 2. Дай Боже, някой ден да станат повече! За нас това е най-голямото щастие. Внуците ни дават сили. Често казват, че те са по-мили от собствените ни деца, защото, грижейки се за тях, се връщаме към времето, когато сме отглеждали нашите деца.

– Нека поговорим за футболната жилка във вашето семейство. Вече три поколения я носят, а може би и четвърто. Как започна Христо Стоичков с футбола? Кога направи първите си стъпки?

– Футболният талант у нас се предава вече три поколения, но и моята първа внучка играе футбол с номер 8. Има наистина много талантливи деца и вярвам, че един ден ще се радваме на емоции с наш отбор.

– Ицо носи титлата „батко“. Разкажете ни за момент, когато наистина е бил опора за Вас и семейството.

– „Батко“! „Батко“ завинаги! Той си е моят батко и никога не бих го нарекла по име или фамилия – така са ме научили мама и татко. Винаги мога да разчитам на него, когато имам нужда, както и на снаха ми Мариана. – Връщам се 30 години назад. Бях на 8, но помня емоциите от всеки мач на Световното в САЩ. Сега е модерно да се показват семействата на играчите, но тогава не беше така. Как изживявахте вкъщи неговите голове в Америка, Златната топка и успехите на националния отбор?

– У дома винаги беше пълно с хора – вратата беше постоянно отворена! Всички мачове, голове, награди и успехи на брат ми преживявахме с много радостни сълзи. Много хора идваха пред блока ни в „Тракия“, за да споделят емоциите. Беше невероятно изживяване, което ще помня цял живот! Всички бяхме като едно голямо семейство – без завист, само с песни и танци до сутринта! – Един от трудните, но и романтични моменти бе трансферът му в Барселона. От една страна Кройф го избира за най-големия клуб, но от друга – българин напуска социалистическа държава и поема към широкия свят. Вие споделяте тези години с него. Как се справяхте тогава?

– Това беше труден момент, но и сбъдната мечта за батко: „Един ден ще стъпя на големия терен!“. Само той знае през какво е минал – колко трудности, лишения и усилия е положил, за да бъде този, който е днес. Когато бяхме в Барселона, снаха ми Мариана винаги се грижеше за нас. Там животът беше различен, а сега е просто поредна дестинация.

– Вашето семейство винаги е било обществено активно. Това характер ли е? И малко по-пикантно – някой мислил ли е за политическа кариера?

– О, винаги помагаме с каквото можем! Това си е до човек и до характер. Политиката никога не ни е интересувала. – Имате изключително чувство за справедливост, било към съдии, било към приятели, Ицо го възпитаваше и у феновете чрез колоритния си език. Имаше моменти, когато колеги умишлено нарушаваха личното ви пространство. Как гледате на тази черта и на тези скандали?

– С риск да засегнем някого, си казваме нещата в прав текст. Много Ваши колеги пишат неверни неща не само за нашето семейство, но да са живи и здрави! Има кой да ги съди! Всеки получава заслуженото – рано или късно!

– Всички знаем за хобитата на Камата – риболов, голф, но ще попитам за общото ви хоби – пеенето. Откъде идва интересът към него? Дали защото сте весели хора, обичате хубавата музика или има пеещи в рода?

– Всеки намира своето нещо, което му носи позитивна енергия. Всички пеем, макар и не винаги вярно, но който пее, зло не мисли! – Според Вас, ще има ли някога България втори Христо Стоичков?

– Христо Стоичков Стоичков, първородният син на Пенка и Стоичко Стоичкови. Той е един за нашето време! Дай Боже, някой ден, както казах, имаме много талантливи деца, да постигнат неговите успехи!– Няма да крия, че подарих своята книга „На Испания с любов“, която включва първите му интервюта за испански издания, на г-жа Пенка Стоичкова и в посланието към нея написах, че тя винаги и завинаги ще е майката, която ни подари Стоичков. Бих искала отново да я поздравя и да й благодаря за това. Какво бихте пожелала на Ицо след всички тези години и за всички бъдещи?

– Искам да пожелая на батко и Мариана най-малко още 37 години ръка за ръка, здраве и щастие. Батко, на теб – честит рожден ден! Здраве, здраве! Благодаря ти за всичко, радвай се на внуците, изгубеното време не се наваксва! Прегръдки, обичам ви всичките!

Когато историята на Стоичков се разказва през очите на близките, тя придобива още по-личен и човешки облик. Винаги е интересно да чуем как един голям успех започва от семейството и корените.