След загубата на едно от децата му, Ники Кънчев не вярва в съдбата

Известният телевизионен водещ Ники Кънчев е от хората, които не обичат лесните обяснения. Той категорично отказва да приеме идеята, че животът ни е предварително начертан и че всичко, което ни се случва, е въпрос на съдба. За него подобна философия звучи не само грешно, но и жестоко. Кънчев е убеден, че човек сам изгражда пътя си – с изборите, действията, упоритостта и характера си. „Изобщо не вярвам в съдбата. Не вярвам, че нещо е писано. Ние сами си го пишем!”, казва журналистът без колебание.

Причината за тази позиция е лична и болезнена. Нe е тайна, че Ники е преживял най-тежкия кошмар за един родител – загубата на дете. „Едното ми дете почина още като бебе! Как мога да вярвам, че такова нещо ми е писано? Не можеш да очакваш подобна трагедия, не можеш да се подготвиш за нея!”, споделял е откровено той. За него мисълта, че такава болка е „предопределена” е непоносима. Затова предпочита да разчита единствено на себе си – на волята си, на вътрешната си сила и на способността да продължи напред дори когато животът го поставя през изпитания.

Днес Кънчев е баща на 17-годишна дъщеря, която расте здрава и щастлива, но близначката й умира малко след идването си на бял свят. Двете се раждат през 2008 година след дълъг и изпълнен с препятствия път. Загубата на едното дете остава най-голямата и неизличима болка в живота на водещия – рана, която времето не заличава, а само го учи да живее с нея.

През всичкото това време до Ники плътно стои житейската му партньорка Даниела. Двамата са заедно от цели 28 години – любов, устояла на изпитания, загуби и трудни решения. Въпреки че никога не са сключвали брак, Кънчев е категоричен, че подписът не прави семейството.

Любовта им започва през 1997 г. в „Дарик радио”, където и двамата работят. Даниела е в рекламния отдел, а Ники води култовото предаване „Купон на изток от рая”. Студиото му се намира на тавана, а офисите – един етаж по-долу. Това обаче не пречи на водещия редовно да се навърта покрай чаровната брюнетка уж случайно и да я ухажва. С постоянство и чар той успява да спечели сърцето й, а не след дълго заживяват под един покрив.

Първите им години заедно минават безгрижно – изпълнени с работа, купони и спонтанни решения. За деца не мислят. Чак след 8 години решават, че са готови за следващата голяма крачка. Те вярват, че бебето ще се появи бързо и лесно, но реалността се оказва съвсем различна. Месец след месец опитите им са безуспешни. Тъкмо когато обмислят да потърсят лекарска помощ, Даниела вижда дългоочакваните две чертички на теста. Радостта им е огромна, но кратка. В третия месец от бременността тя преживява спонтанен аборт – първия от поредица тежки удари за двойката.

След време Ники и Даниела отново опитват. И отново, и отново… Бременностите завършват с разочарование и болка. Тогава двамата се обръщат към специалисти по репродуктивна медицина –  решение, което изисква не само средства, но и огромна психическа издръжливост. Усилията им се увенчават с успех – Даниела забременява с близнаци. Новината изпраща Ники на седмото небе, а фактът, че очакват две момиченца, го прави още по-щастлив. Бременността обаче е рискова и водещият решава да я пази в пълна тайна. Само най-близките му знаят какво се случва. Когато Мари София и Криста се раждат, Кънчев и жена му понасят поредния жесток удар. Едната близначка не издържа и шест месеца по-късно си отива от този свят, въпреки усилията на лекарите и дългия престой в кувьоз.

Трагедията променя Ники завинаги. Въпреки личната си болка, той намира сили да помага и на други. Започва да участва активно в благотворителни инициативи за събиране на средства за закупуване на кувьози – кауза, която приема като лична мисия. По това време той продължава да бъде на екран – усмихнат, овладян, докато вътрешно преживява истински ад.

„На много хора им се случват подобни трагедии, но на мен ми се случи много публично”, признавала е Кънчев. „Това ангелче е всеки ден до мен. Казвам му „добър ден” и „лека нощ”, споделял е той с болка.  Макар загубата да е неизмерима, най-голямото му богатство остава живата му дъщеря. „Тя е най-ценното, което имам, но върви заедно с най-голямата загуба в живота ми”, казвал е журналистът.

До днес Ники усеща присъствието на детето, което си отива твърде рано. Не вярва в съдбата, но вярва в паметта, в любовта и в силата на връзките, които не се прекъсват дори със смъртта. Убеден е, че някой ден отново ще се срещнат – не защото е писано, а защото бащината обич не познава край.