Съдят бащата на Сияна

Попов акцентира върху изключително бързото придвижване на делото срещу него, което според него контрастира рязко с годините забавяне по дела, свързани със смъртта на деца при тежки пътни инциденти.

По думите му, след разпределянето на делото в Районен съд – Плевен, съдията го изпраща на Върховния касационен съд за определяне на подсъдност, откъдето то „незабавно“ е върнато обратно, отново в Плевен. Призовката е получена в деня на публикацията, а съдебното заседание е насрочено за следващия ден.

Попов прави директно сравнение с други дела, свързани със загинали деца, които с години не намират своя съдебен финал.

На този фон, според него, делото, заведено от представител на Агенция „Пътна инфраструктура“, се придвижва с необичайна бързина.

В публикацията си той говори за „модел“, който според него разяжда държавата – модел на политическа и институционална безотговорност, подкрепян от „политици от всички цветове“ и от „прогнила съдебна система“.

В края на публикацията Николай Попов подчертава, че няма да се откаже от борбата си и отправя призив за недоверие към фалшиви политически послания.

Случаят отново поставя във фокуса на общественото внимание темата за пътната безопасност, отговорността на институциите и усещането за неравно правосъдие, което от години поражда напрежение и недоверие в българското общество.