Съпругата на Благомир Коцев за обиска в дома им: Никоя майка не бива да изживява този кошмар!

С пост във фейсбук, Камелия, жената до Благомир Коцев, разказа за случилото се в нощта на обиска в дома им.

Над 15 агенти на КПК влязоха в дома ми и прекараха в него 4 часа. Бях по нощница за кърмачки. Помолих ги да се облека, а те ми позволиха само при условие, че входната врата остане отворена. Докато се обърна за връхна дреха, в дома ми ме последва жена, която започна да влиза по стаите. В тях спяха двете ми деца. Събудих ги – Никола на 2 години и Самуила на 1 месец. Претърсиха всеки малък ъгъл, във всяка стая. Претърсиха и дрешките на Самуила.

Агентите забранили на Камелия да говори по телефона с думите – „Без комуникация с външния свят“.

Разпитваха ме дълго. Ядяха солети. Препоръчаха ми да не викам адвокат. Не се налагало. Макар, че явно и аз бях заподозряна в нещо. Не ми казаха в какво, разказва младата майка.

На втория час най-накрая успяхме да изведем децата, защото в апартамента не се дишаше. Нямаше кислород. Имаше твърде много държавни служители, търсещи нещо. Но не намериха нищо.

Самуила е на кърма и има постоянна нужда от мен. Но прекара вечерта с баба си. Семейството ни е силно и е преживяло много. Но никоя майка не бива да изживява този кошмар. Никоя.

След това Благомир Коцев е бил отведен в Общината, където, по разказа на жена му, три часа са търсени поемни лица.

Ето какво още пише Камелия:

Отказаха да „работят“ с произволни хора, но в сградата продължиха да прииждат полицаи и агенти с папки. Към полунощ, Благо беше със служителите на КПК и Софийска градска прокуратура вече 10 часа. Изчакаха да стане тъмно и късно, за да го задържат за едно денонощие. Отведе го патрулка, която въртеше гуми на паркинга на Общината.

Защото всичко е показност.
Показно го изведоха от срещата му с културните дейци, показно го държаха 3 часа в търсене на „правилните“ поемни лица.

Показно го закараха до районното управление на полицията.
Показно го задържаха.

Благо е много смел човек. Опълчи се на икономическите интереси, които опорочиха Варна, опълчи се на политическите амбиции за вечна власт на статуквото. Опълчи се на безвремието, което застигна града ни. Понякога не го виждам по 12 часа. И все ми казва – с това се захванах, на това съм отдаден. Това искам да дам на Никола и Самуила – надежда, че Варна ще бъде свободна.

И ще бъде градът, в който децата ни ще изберат да живеят живота си.