Тази публикация е за Александър. 15-годишно дете. Българско дете.

Александър е момчето, което дни наред беше обявено за издирване във връзка с тежките престъпления в района на Петрохан. Дете, което не е избягало от дома си. Не е изчезнало „по собствена воля“. А е било оставено от възрастните да се движи с хора със съмнителна репутация и още по-съмнителна духовна ориентация.
Днес вече знаем най-страшното – Александър е мъртъв.

Тялото му беше открито в кемпер в района на Враца, заедно с телата на пълнолетни мъже, издирвани във връзка с убийствата край Петрохан.
И тук въпросът вече не е „какво се е случило“, а как е било позволено това да се случи.
По закон Александър е дете.
По закон мястото му е в училище.
По закон държавата има задължение да знае къде е, с кого е и при какви условия живее и се обучава.
Ако Александър е бил записан на индивидуална форма на обучение, това не е частно решение без контрол.

Това е режим, който се разрешава и наблюдава от:
– Министерството на образованието и науката
– Регионалното управление на образованието
– експертна комисия, в която задължително участва представител на Агенцията за социално подпомагане, чрез отдел „Закрила на детето“ към Агенцията за социално подпомагане.
– Под надзора на Държавната агенция за закрила на детето са подавани неотработени сигнали, които са неглижирани и заметени – както често прави Агенцията!!!
Затова въпросите са конкретни:
Кой разреши това дете да не бъде в училище?
Кой провери средата, в която живее?
Кой прецени, че хората около него са безопасни?
Кой последно е виждал Александър и е написал „всичко е наред“ в документацията?

И още:
– Посещавано ли е детето от социален работник, щом същият има задължение да участва в експертна комисия по повод на провеждането и организацията на самостоятелната форма на обучение, за всеки учебен срок?
– Виждано ли е реално, или само „по документи“?
– Къде са протоколите?
– Къде са подписите?
– Кой носи отговорност?
Защото излиза, че в България е по-лесно да дадеш детето си на самозван гуру, отколкото да го изпратиш на училище.
По-лесно е да го облечеш в думи като „алтернативно образование“ и „духовно развитие“, отколкото да понесеш реален институционален контрол.
И както почти винаги – в картината присъстват неправителствени организации.
Организации, които получават финансиране, достъп и политическа подкрепа, но не носят наказателна или административна отговорност, когато нещо се обърка фатално.
Присъства и политическа подкрепа.

Публично известно е, че кметът на София – Васил Терзиев, който щеше да оправи Столицата, е познавал лично лица от тази среда и е подкрепял дейността им, включително и финансово!
И тук въпросът към институциите става още по-неудобен:
Защо държавата реагира само когато някое НПО я натисне?
Защо „закрилата на детето“ започва след трагедията, а не преди нея?
Колко още деца са „изрядни по документи“, но реално изчезнали от полезрението на държавата?
Днес говорим за Александър.
Утре може да е друго дете.
И докато институциите обясняват, че „нямало сигнал“, едно е ясно –
държавата не пази децата си. Тя само отчита смъртта им.
Бог да прости Александър и останалите починали!

Автор: Магдалена Иванова

Публикацията отразява мнението на автора, редакцията не се ангажира с мнение по нея.