— Таня, подпиши документите за развод. Вече съм милионер. До мен трябва да стои модел, а не жена, която цял живот е била само домакиня. Аз започвам нов живот!

Васил стоеше насред хола и стискаше малко листче толкова силно, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели.

В очите му гореше почти болезнен блясък.

Това не беше просто лотариен билет.

Според него това беше пропускът към живота, който досега беше виждал само в социалните мрежи – луксозни яхти, морски курорти, скъпи автомобили и красиви жени, чиито усмивки струват повече от годишната му заплата като инженер.

— Таня! — извика той. — Остави кюфтетата и ела веднага!

Таня избърса ръцете си в престилката и излезе от кухнята.

Лицето ѝ, някога свежо и усмихнато, вече носеше следите на безсънните нощи и ежедневните грижи.

— Какво има, Васко? Пак ли са ви забавили заплатите?

— Не. Случи се чудо. Спечелих от лотарията.

Един.

Милион.

Евро.

В стаята настъпи тишина.

Чуваше се само как олиото цвърчи в тигана.

Таня бавно седна на старото кресло, което двамата все се канеха да претапицират, но така и не намираха средства.

— Васко… истина ли е? Покажи ми билета…

Той веднага дръпна ръката си.

— Не го пипай! Това вече не те засяга.

После започна нервно да обикаля из стаята.

— Знаеш ли за какво мечтаех през всичките тези години? Докато брояхме всяко евро до следващата заплата? Мечтаех да избягам. От този апартамент. От този град. И… ако трябва да съм честен… от теб.

Очите на Таня се насълзиха.

— Какво говориш?

— Говоря за свобода!

Той почти крещеше.

— Вече говорих с брокер. Утре продаваме апартамента. Дори на по-ниска цена, само и само да стане бързо. Купувач има. А сега най-важното…

Извади предварително подготвени документи.

— Подписвай  развода. По взаимно съгласие. Без делене на имущество. Ще ти оставя старата кола и телевизора. Всичко останало е мое.

Той се усмихна самодоволно.

— До мен вече трябва да стои модел. Жена, която изглежда добре на палубата на яхта, а не такава, която мирише на лук и препарати. Ти си добра домакиня… но си остана в миналото ми.

Таня го гледаше така, сякаш пред нея стоеше напълно непознат човек.

Мъжът, когото беше подкрепяла, когато остана без работа.

Мъжът, за когото се беше грижила.

Мъжът, чиято болна майка беше гледала месеци наред.

Всичко това сякаш никога не беше съществувало.

— Васко… недей… Парите идват и си отиват. Не руши живота ни. Нали мечтаехме за  семейство…

— Стига!

Той хвърли химикалката върху масата.

— Или подписваш, или си тръгвам веднага. И няма да получиш дори старата кола.

Съкрушена и неспособна да повярва какво се случва, Таня подписа документите.

Без сълзи.

Без скандали.

Само свали престилката си, влезе в спалнята и започна да прибира дрехите си в стария куфар.

Васил дори не я изпрати.

Вече разглеждаше в интернет обяви за яхти, луксозни имоти и екзотични пътешествия.

Само след три часа Таня си тръгна с такси.

Без да се обърне назад.

От балкона Васил я гледаше с високо вдигната глава.

Чувстваше се като победител.

През следващия месец заживя в хотел.

Новите собственици настояха веднага да се нанесат в продадения апартамент.

Той започна да харчи последните си спестявания за скъпи костюми, ресторанти и луксозен начин на живот, убеден, че след броени дни банковата му сметка ще се напълни с милиона.

Игнорираше всички обаждания.

Блокира номера на Таня.

Дори не се интересуваше къде живее и как се справя

Накрая настъпи 1 април.

Денят, в който трябваше окончателно да получи потвърждение за печалбата.

Седеше във фоайето на скъп хотел.

Пред него лежеше лотарийният билет.

Телефонът звънна.

На дисплея се появи името на най-добрия му приятел:

Сергей.

— Ало, Васко! — едва говореше от смях. — Е, как е животът на милионера?

Васил се намръщи.

— Какво имаш предвид?

— Честит Първи април!

Смехът от другата страна не спираше.

— Какъв милион, бе? Билетът беше фалшив! Ние го направихме на компютър и го отпечатахме като шега. Докато беше излязъл, го сложихме между документите ти. Чакахме да разберем кога ще се усетиш, а ти изчезна!

Наоколо всичко започна да се върти.

— Какво… значи фалшив?

Гласът му едва се чуваше.

— Да бе, човек! Само сменихме една цифра и стана като истински. Голям майтап! Всички във фирмата се смяха.

Васил пребледня.

— Сергей…

Гласът му пресекна.

— Аз… вече продадох апартамента…

Замълча за миг.

После прошепна:

— Разведох се с Таня…

От другата страна настъпи мъртва тишина.

Смехът секна.

— Васко…

Гласът на Сергей вече звучеше уплашено.

— Чакай… ти сериозно ли говориш?

— Ние… ние просто се пошегувахме…

Продължението