Тя каза: Тодор Славков не се е самоубил!

„Не вярвам, че Тодор Славков се е самоубил. Смъртта му ще си остане мистерия като тази на майка му Людмила Живкова“. Това сподели Гергана Бакалова, вдовица на Кръстю Мутафчиев, един от най-приближените хора на Живкова в Комитета по култура през 70-те години.

„За мен не е възможно човек с характера на Тодор Славков да стигне до дъното на такова отчаяние, че да сложи сам край на живота си. Има замесени и други хора в неговата смърт. Но вероятно всичко ще се потули, както се случи и при кончината на Людмила“, казва Бакалова пред „България Днес“.

На 21 юли, в къща за гости в село Асен, община Казанлък, бе открит мъртъв Тодор Славко. Версията, по която работи и прокуратурата в момента, е самоубийство.

Славков бе открит мъртъв точно 44 години след смъртта на майка му Людмила. На същата дата умира и вуйчо му Владимир.

Трагичната смърт на Славков сякаш е продължение на поредица от мистериозни истории и съвпадения, за които липсва логично обяснение. Случайно или не, в началото на дълга верига от нещастия стои свръхсекретна археологическа мисия, в която Людмила Живкова използва свръхестествената сила на пророчицата от Петрич Ванга.

В Странджа е изпратен отряд от изследователи със задачата да разкрият загадъчно място, което от древни времена пази неизвестни артефакти за произхода на човечеството и света.

Ръководител на групата е именно съпругът на Гергана Бакалова – Кръстю Мутафчиев. Експедицията вече е започнала, когато България изтръпва от страшна новина – на 21 юли 1981 г. Людмила Живкова е открита мъртва при обстоятелства, които не изяснени и до днес.

Кончината на Принцесата на комунизма, дошла малко след началото на разкопките в местността Мишкова нива, слага край на мисията в Странджа и начало на жестока разправа с участниците в нея.

Кръстю Мутафчиев е пратен в затвора по скалъпени обвинения в злоупотреби. Първоначално излежава присъдата си при нечовешки условия сред закоравели рецидивисти в Пазарджишкия затвор.

По-късно управата на пандиза се смилява над него и му позволява да работи в библиотеката. Така той бавно и старателно сглобява пъзела „Странджа“.

Лично Живков разпорежда още през 60-те години, че проницателката има право да „гледа“ и да помага на хората, които идват при нея. Дори я назначава на заплата.

В държавната хазна огромни пари влизат от регламентирана такса, която всеки плаща, за да влезе при Ванга. „Аз съм фабрика без комин“, казва по този повод легендарната ясновидка.

Людмила става много близка с феноменалната гадателка. След много разговори между двете се слага началото на най-невероятната археологическа мисия в историята на България.

Група изследователи потегля за Странджа, за да открие информация от изключителна важност за цялото човечество. Става дума за древни документи и предмети, съдържащи знание, което може да промени живота на цялата планета.

В групата са Красимира Стоянова – племенница на Ванга, Кръстю Мутафчиев, археологът Иля Прокопов и още няколко доверени хора. Всички те поименно са посочени и одобрени от Ванга.

„Бях безкрайно изненадан, когато един ден ме повикаха в Института по култура и ми казаха, че отивам командировка в Странджа“ – разкрива археологът Иля Прокопов в едно от редките си интервюта по темата и допълва: „Без да ме питат дали искам, или не искам. Нямах право да откажа.

Тогава системата не приемаше откази. Заминах уж за малко. Върнах се след месеци.

Информацията, с която разполагаше тази група, оглавявана от Людмила Живкова, беше за места, съхраняващи много големи ценности. Наричам ги информационни депа, които биха могли да променят коренно представите ни за света.

Не ставаше дума за злато и съкровища, а за нещо много по-глобално. За документи и предмети, завещани от други култури преди много векове.

По време на мисията много пъти се коментираше, че територията, върху която днес е България, е била центърът на човешката цивилизация. Светая светих на знанието.

За мен е ясно, че много от нещата, които са откривани, не са оповестявани публично. В недрата на българската земя, колкото и да са орязани нейните граници, все още има две или три огромни депа, съдържащи важна информация за цялото човечество. Чувал съм тези неща по време на експедицията от Кръстю Мутафчиев“ – спомня си Прокопов.

Мисията приключва внезапно с неочакваната смърт на Людмила Живкова на 21 юли 1981 г. Според Кръстю Мутафчиев там може да бъде направено най-голямото археологическо откритие на планетата.

Той вярва, че в Странджа се намира гробницата на египетското божество Бастет. А край нея лежи ключът към загадки, които ще обърнат представата ни за света, в който живеем.“

Кръстю Мутафчиев си отива от рак, преди да успее да завърши всички свои проучвания.

От брака си с Гергана Бакалова той има син Ивайло. Иво също е покосен от онкологично заболяване и се преселва в отвъдното едва на 50 години през 2021 г.

Гергана Бакалова сега живее в Нидерландия като пенсионер и признава, че не може да има доказана връзка между експедицията в Странджа и последвалата поредица от нещастия. Казва, че Кръстю Мутафчиев има в София неподреден архив, но тя няма възможност да се погрижи за него сега.

„Вярно е, че през 70-те години в Лондон живяхме в една къща с Людмила Живкова и нейния съпруг Иван Славков“, казва Бакалова и допълва: „Людмила изнасяше лекции в местен университет, а Кръстю беше на дипломатическа служба.

Тогава синът им Тодор Славков не беше с тях, бил е още дете. Но познавам характера на Тошко и не вярвам, че той сам е посегнал на живота си“ – категорична е Бакалова.