Убитите деца на България – жертви на обърканата система, която е винаги там, където не трябва

Гледам тъжните новини от врачанското село Галиче и се чудя как можаха в края на лятото сливенските роми да се вържат на фалшивата новина, че социалните ще отнемат децата им направо от училище?

Първо, в България социалните не влизат в циганските махали, както и инспекторите на енергото и тези от ВиК. Но социалните не само не влизат в укрепените от политиците гета, те по правило са там, където не трябва да налагат репресията си, и не са там, където появата и действията им навреме може да предотвратят възможно най-тежки престъпления.

Ето и последните най-пресни примери за това.

Къде бяха социалните служби от Враца в последните 10 години, в които 17-годишният убиец Аксел Олеков от Галиче отказа да стъпи и за ден в училище? Необразован, наркоман, рецидивист, както се казва – боде на очи – една от големите забележителности на Галиче след подсъдимия кмет Ценко Чоков. Зарязан от родителите си, живее сам, ходи само да се храни при баба си и дядо си между престъпленията, които извършва.

Сигурно преди 10 години Аксел Олеков е бил добро дете. Но след всичко, което му се случва и не му се случва, след като напуска училище, отказва да работи и практически живее без родители, не бива да се учудваме, че без да му мигне окото, може да изнасили и убие едно момиче и да открадне парите му, за да си купи маратонки и таблет на следващия ден.

Големият въпрос е къде са били социалните през цялото време в тази история? Какво са направили, за да променят нейния финал?

Ами жертвата – красивата Андреа? И нейните родители не са у дома, работят в чужбина и тя спи ту у дома, ту у роднини. Чудя се отново, социалните чували ли са нейната история? Направили ли са проверка? Погрижили ли са се за сигурността й?

Ами Мартин Трифонов от сливенското село Сотиря? Социалните бяха ли чували за него преди 15 август миналата година? Преди да изнасили и убие 6-годишната Кристин? Мартин е дете на родители алкохолици, по-късно бащата умира, а майката заживява с друг мъж. Мартин е отгледан също от баба си. Също отказва да учи и да работи. Също става рецидивист. Арестуван е и осъден. Лежи в затвора. Но къде са били социалните през цялото време? Защо не са го поставили в по-надеждна среда, за да променят живота му? Затворът много рядко лекува, нека да не се лъжем. Затворът за рецидивиста е като курс за програмиране за начинаещия IT специалист.

Ами жертвата на Мартин – 7-годишната Кристин? За нея дали социалните бяха чували, преди да срещне ненадейно Мартин Трифонов и да стане посмъртно национално известна? И тя е оставена без контрол, отглеждана от баба си, защото е дете на разделени родители, а майка й работи през цялото време на различни места из страната – Нова Загора, Слънчев бряг… Където намери.

Аз може и да съм леко емоционален, но мисля, че некролозите от селата Галиче и Сотиря в последните само 5 месеца показват системна грешка в социалните служби. Социалните не са там, където трябва. И в същото време са там, където не трябва.

Знам, че докато Мартин е убивал Кристин, а Аксел е изнасилвал Андреа, социалните са тормозели някъде другаде, на по-комфортно и удобно място родители в затруднено положение. Знам, че някъде са отнели нечие дете на бедна майка с мизерни социални помощи и са го дали на приемно семейство, което получава 3 пъти повече от нея за отглеждането на същото дете.

Ако прокуратурата се разрови в социалните служби както трябва, сигурен съм, че и оттам ще бликне корупция, но много по-отблъскваща, защото става въпрос за деца и тежките им съдби. Но в България контролът обикновено е кампаниен и след събитията. А в тези две истории събитията завършват с кръст.

Коментар на Слави Ангелов, 168 часа