Хората са оставени да умират, защото здравето е търговия

Търговските дружества трябва да печелят. Това им е целта на създаването.

По случайност болниците също са търговци. Неуспешни!

Как се търгува живот? Как се слага печалба за операцията на болно детенце, как се формулира печалбата от спасяването на родилка… или пък млад мъж, пострадал при трудова злополука.

Всеки ден лекарите, положили Хипократова клетва да спасяват човешки живот, първо трябва да седнат и да сметнат приходите и разходите за живота…..ако разходите надвишават приходите по клиничната пътека, дали да не го насочат човека другаде, нищо, че едва държи живота си в зъбите! А на милостивите системата не прощава. Всяка оказана НЕПРАВОМЕРНА лекарска помощ, води до фалит, а същите лекари остават без работа. Повод за много тъжни размисли…да спасиш живот или да спасиш заплатата и работата си? А си се заклел!

НЗОК и инспектората като цербери разпределят парите, като започват от себе си – служебни автомобили, климатици, сгради, шофьори, каквото остане – за болните. Ако остане….

Когато бях дете, на слизане от връх Ботев през есента паднах и си изкълчих крака и скъсах сухожилие. В селото до Калофер, в което бяхме отседнали, имаше постоянно фелдшер и медицинска сестра. Погрижиха се, помогнаха, имаше всички видове лекарства, обезболяващи, превръзки. Линейката дойде след час. Преди година съседката пострада при сериозен инцидент и съседите извикаме линейка – в центъра на Пловдив. Дойде след час и половина, защото случаят не бил спешен, можело да се изчака. Докато момичето пищеше, а ние се чудехме какво да правим. Представям си ако беше в онова село, сигурно вече няма здравна служба никъде по селата.

Хората са оставени да умират и да страдат, защото ЗДРАВЕТО Е ТЪРГОВИЯ! КОЙТО НЯМА ПАРИ – УМИРА!

И най-добрите и благородни лекари получават наказание за съчувствието си, че са лекували здравно неосигурени, че са оставили някоя баба, която няма близки, по-дълго време в болницата, вместо да я изхвърлят на улицата, че са помогнали за случай, който не попада в клинична пътека.

И в един момент болницата няма пари за данъци, такси, лекарства, ток, вода….все пак е търговец, трябва да е спечелила достатъчно пари, за да си плаща сметките. Няма значение здравето, важни са парите за държавата!

Като общински юрист много пъти съм присъствала на общи събрания на болниците. В бордовете /Съвети на директорите/, се избираха хора,които нямат нищо общо с медицината, дори и с икономката. Които не разбират нищо. Но са НАШИ ХОРА – НА УПРАВЛЯВАЩАТА ПАРТИЯ! С една мисия – да налагат изпълнители на обществени поръчки, да преценят какво имущество могат да продадат, какво могат да приватизират…

Голямото престъпление на прехода. Колко убити болни от безхаберие и нагла търговия с живота им. Впрочем скоро управляващите сложиха и цената на човешкия живот, да си я знаем…

А болниците ще се продават….ще ги купят едни наши хора, ще завъртят един печеливш бизнес само с печеливши клинични пътеки, ще завъртят едни пари!

А ние – да умираме! Който няма пари да отиде извън България да се лекува или тук в частна болница – да умира! Важна е търговията и парите! Материалът ще го подменим.

Автор: Елена Гунчева