Преди седмица  по делото „КТБ“ бе изчетена декларация от укриващия се вече пета година в съседна Сърбия Цветан Василев. Всички медии, основно от кръга „Капитал“, както и тези на хранилката на финансовия фараон, се втурнаха да анализират поредните „разкрития“ на Василев.

Но докато лъжите на бившия банкер много лесно могат да бъдат опровергани с факти (като например изречената неистина, че Пеевски имал невърнати кредити към КТБ), то никой „журналист“ от този медийно-олигархичен кръг, воюващ с държавата, не си направи труда да прочете цялата „декларация“ на беглеца-фараон, въпреки че тя чинно бе публикувана на собствената му фейсбук страница.

Не я прочете, защото паралелният свят, в който живее Василев и в който свят, за да оцелее психически, трябва задължително да е най-важният човек (по подобие на „личната Вселена“, така добре описана от Дъглас Адамс в неговия „Пътеводител на галактическия стопаджия“), отдавна започва да му играе лоши шеги. Поне що се отнася до наказателното дело, по което е подсъдим пред Специализирания съд.

Защото, ако не живееше в този свой измислен свят, един подсъдим за източване на банка никога нямаше да изрече истината за своите действия, докато същевременно твърди, че е невинен. Василев казва на съда следното:

„Фирмата“ (това е обръчът от кухи дружества, усвоили паричните потоци от КТБ – б.ред.) „всъщност представлява съвкупност от междуфирмени отношения (заеми)“, а „причините за тяхното съществуване са различни, но във всички случаи е трябвало да подпомогнат дейността на банката при индиректно финансиране на определени активности, включително за сметка на банката, но без да се отразяват те на нейните баланси и отчети, погасяване на експозиции към банката на лица в просрочие чрез поемане на техните активи и пасиви и пр.“. Така с едно единствено изречение, Василев всъщност директно признава няколко неща:

1. КТБ не е действала като банка (банката е институция, която отпуска обезпечени кредити и която се подчинява на строга регулация, тъй като оперира не със свои, а с чужди пари). Напротив, целта е била всичко да бъде за сметка на КТБ, но финансирането „да не се отразява на нейните баланси и отчети“. Защо пък една „банка“, ако е банка, ще иска в баланса и отчета й да не се отразява кредита?

Много просто – на разбираем език това означава, че паричният поток излиза от банката под формата на кредит, като по него се плаща само лихвата, и то с друг кредит, отпуснат на друга фирма, която го дава на първата под формата на „заем“, за да бъде платена тази лихва. Така балансът на КТБ формално не се нарушава, защото няма просрочени кредити, а отчетът й за пред БНБ е напудрен. Всъщност обаче главниците по кредитите отдавна са формирали многомилиардна дупка, която няма как да бъде покрита и в което се заключава същността на финансовата пирамида. Така с годините на Василев е бил нужен все по-голям поток от свежи пари „на входа“, които е набирал от вложителите с предлагани големи лихви, но рухването е било неизбежно.

Отделно от това, в България законът е много строг и не допуска финансиране на свързани лица със суми надвишаващи 25% от собствения капитал на една банка (за КТБ този капитал е бил от порядъка на 360-450 милиона лева). Още през 2013г. вестник „Капитал“, списван от друг подсъдим – Иво Прокопиев (който сега е пръв приятел на Василев и отдавна е забравил собствените си разследвания) посочи, че е установил 107 свързани с Василев фирми, които са усвоили кредити за над 1 милиард лева, въпреки че са можели по закон да получат едва 90 млн. лв.

Всъщност, оказа се впоследствие, че дупката е била много по-голяма, а фирмите са над 200, в които са потънали около 5 милиарда от парите на вложителите. Принципът обаче е същият и точно затова Василев говори сега за „финансиране на активности, които да не се отразяват в баланса на банката“.

2. „Индиректното финансиране на определени активности“, означава именно залегналото в обвинителния акт на прокуратурата, че паричният ресурс на КТБ съзнателно е източен от Цветан Василев в кухи дружества, прехвърлен многократно между свързани и подчинени нему фирми, за да бъде скъсана връзката с банката.

Накрая наистина се закупува работещо дружество, но то не служи като обезпечение на КТБ (защото е финансирано „индиректно“), а се стопанисва от хора на самия Василев и паричните потоци от дейността му потъват в собствения джоб на „банкера“.

3. „Междуфирмените отношения (заеми)“ пък са основната схема, по която са прехвърляни парите на вложителите. Първата фирма тегли необезпечен кредит за десетки и стотици милиони от КТБ, после го предоставя като „заем“ на следващата и така нататък, понякога до 8-10 прехвърляния, докато се заметат следите.

Именно затова сега задачата на Фонда за гарантиране на влоговете и на синдиците на банката, да върнат в КТБ крайния актив, закупен с пари на вложителите, е толкова трудна. Защото този актив не служи като обезпечение – върху него няма залог, няма ипотека, няма нищо. Но се управлява от подставени лица на самия Цветан Василев. Отделно от това, там, където все пак имаше някакви обезпечения, Василев впоследствие, със съдействието на квесторите на КТБ осъществи поредица от незаконни цесии и прихващания, а обезпеченията бяха вдигнати.

Тук идва и голямата „вина“ на така омразния на Василев депутат от ДПС Делян Пеевски, който от години е постоянна мишена на фалшиви новини и инсинуации, разпространявани от медийните слуги на банкера-беглец. Защото именно той беше вносител на промените в Закона за банковата несъстоятелност, които позволиха не само да бъдат възстановени незаконно заличените обезпечения, а и по този начин да бъде изпълнявано върху крайния актив, закупен с парите на вложителите в КТБ. Така само с една „декларация“, Василев на практика призна изцяло вината си за източването на банката и обезсмисли усилията на адвокатите си по делото „КТБ“.

Разбира се, иронията е, че Цветан Василев не вижда нищо лошо в тези порочни практики, защото в паралелния му свят открадването на чужди пари изобщо не е престъпление, а законите и регулациите са за Вселената на обикновените граждани, в която бившият „банкер“ никога не е живял. За негово огромно съжаление обаче, съдът трябва да прочете действащия наказателен кодекс, а там пише, че когато крадеш, трябва да носиш и отговорност.