3 март! Честит празник, горди българи!

Хиляди българи днес ще се изкачат на историческия връх Шипка, за да отбележат възкресението на българската държава и да присъстват на честванията по повод 143 години от Освобождението на България! Въпреки предупрежденията заради опасност от зараза и отменените тържества на върха.

Днес празнуваме най-големия национален празник в съвременната ни история – Деня на Освобождението на България от османско владичество. Честит празник, българи!

След започналата Руско-турска война през 1877 г., обявена с манифест в Кишинев от император Александър II, на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на войната. Войната завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа.

Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година. По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части – Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

Днес няма как да не си спомним и за храбрите българи, борили се за свободата на страната ни. Една от най-ярките личности в освободителното движение безспорно е Васил Левски. Той е не само революционер, но и идеолог, и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешна революционна организация (ВРО). Неговата мечта и цел, и основен идеал в дейността – България да бъде чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност.

Не може да не споменем и Георги Бенковски, чиято дейност също допринася много. Истинското му име е Гаврил Хлътев. Качествата на Бенковски се проявяват най-добре в навечерието на Априлското въстание. След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага обявява избухването на въстанието и в Панагюрище. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие. След погрома на въстанието, Бенковски заедно с група другари е предаден от дядо Въльо на турците. При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Георги Бенковски пада покосен от турските куршуми.

Още един от най-енергичните дейци на националноосвободителното движение умира, но никога не ще бъде забравен той и неговото дело, както и това на всички българи, които са се борили за свободата на Отечеството.