Български гений от НАСА направи страшна прогноза! Дано да греши! Земята ще бъде унищожена от

Наскоро стана ясно, че българският учен в екипа на НАСА д-р Веселин Костов е на път да открие нова планета с две слънца. Това е поредният му проект, който предизвика интерес в публичното пространство. Преди около година българинът, който ръководеше екипа на НАСА, оповести съществуването на Кеплер-1647б. Тогава той разказа, че тя обикаля около двойна звезда, чиито компоненти са подобни по размер, маса и възраст на Слънцето. Кеплер-1647б е с размер и маса малко по-големи от тези на Юпитер и прави една обиколка около двойната звезда за три години. Не може да бъде обитавана, тъй като е газов гигант, т.е. няма твърда повърхност, на която да има живот, подобен на нашия. Сега „Монитор“ отново потърси д-р Костов, за да разкаже за новия проект.

– Д-р Костов, година след като оповестихте откриването на Кеплер-1647б стана ясно, че с екипа ви сте на път към нова находка – друга планета с две слънца. Кажете в какво се състои проучването ви и за каква планета точно става дума?

– Благодаря за интереса към работата ми. В момента работя по няколко проекта, единият от които е нова планета с две слънца. Използвайки данните от мисията „Кеплер“, открихме транситите на планетата преди няколко години. Предварителният ни анализ показва, че планетата е газов гигант с размер, подобен на Сатурн, и обикаля около двете звезди за около 240 дни. Поради малка разлика в наклона на орбитата и спрямо орбитата на двете звезди планетата проявява само три транзита във втората половина на данните от „Кеплер“.

– След като е газов гигант, това означава, че тази планета не може да бъде обитавана, нали така?

– Точно така. Предполагам, че на нея е невъзможен живот.

– От кога всъщност работите по този проект и какво може да промени той в науката?

– Започнах работа по проекта преди около две години. Това всъщност е 12-ата планета с две слънца, която откриваме благодарение на „Кеплер“. Подобно на повечето предишни открития, орбитата на планетата е сравнително близо до двете звезди. Дали това е случайно съвпадение или закономерност, е въпрос, който се дискутира оживено в научните среди от 5 – 6 години. Тази нова планета ще ни помогне да подобрим разбирането ни за това как се формират подобен тип планети, как еволюират и какво е тяхното бъдеще.

– Какво според вас не знаят хората за планетите и звездите? Има ли митове, които трябва да бъдат разрушени?

– Трудно ми е да кажа какво не се знае, тъй като не разполагам с такива данни. Надявам се да има интерес към научните открития в астрономията като цяло и откритията на планети извън Слънчевата система в частност, тъй като те имат значение за всички нас. В последните 20 – 25 години станахме свидетели на революция в нашето разбиране за това как се образуват планетни системи, каква е тяхната архитектура, разнообразие, минало и бъдеще.

– А какво е необходимо да знаем за Слънчевата система, променя ли се тя?

– Колкото повече знаем за Слънчевата система, толкова по добре – все пак това е нашият “дом”. Благодарение на огромните усилия на много хора сме научили невероятни неща за Слънчевата система. Хубавото е, че има още много интересни неща да се откриват – има ли например живот на Европа или Енцелад, съществува ли още една планета отвъд орбитата на Плутон? Промени настъпват постоянно и навсякъде. Например голямото червено петно на Юпитер намалява по размер в продължение на повече от 400 години. Комети се удрят в Юпитер. На Енцелад извират гейзери. На Земята едни тектонични плочи потъват, докато други се образуват.

– А може ли да очакваме промени – например да изчезнат някои планети? И ако да, на какво може да се дължи това?

– Планетите от Слънчевата система не могат да изчезнат. Законите за гравитация ги задължават да се движат по орбити, които са динамично стабилни в продължение на милиарди години. Чак когато водородното гориво в центъра на Слънцето свърши, след 4 – 5 милиарда години, планетите от вътрешната Слънчева система – Меркурий, Венера, може би дори и Земята – ще бъдат погълнати от разширяващото се Слънце. Останалите планети ще продължат да обикалят Слънцето.

– Да разбирам ли, че перспективите пред Земята не са добри?

– Перспективите пред Земята в следващите 4-5 милиарда години са, каквито са и днес. Планетата ще продължава да обикаля около Слънцето, изгреви, залези и сезони ще се сменят, вулкани ще продължават да изригват, реки ще продължават да се вливат в океаните.

– Кажете защо ни е изобщо да търсим нови планети, кое налага това?

– Вроденото ни любопитство и интерес да изследваме непознатото, да опознаем света, в който живеем. Да разберем какво има “отвъд хоризонта”.

– Всички сме гледали филми, в които сюжетът е за извънземни, които ни завладяват. Можем ли да кажем, че това е само в сферата на фантастиката?

– Предполагам, че ако извънземните във филмите идват и вместо да ни завладяват например започват да се оплакват от ежедневието си, няма да са много интересни за гледане. Дали първият тип сюжет е само в сферата на фантастиката, е възможна хипотеза. Друга възможна хипотеза е вторият тип сюжет. Трета възможна хипотеза е да станем първи приятели с тях. Четвъртата е никой да не се интересува от нас. И т.н., и т.н.

– Към какви други проекти ще се насочите в бъдеще?

– В момента работя по два основни проекта. Първият е какво се случва с планетите с две слънца, когато слънцата им започнат да еволюират. Вторият – подготвям алгоритми и методи за обработка на данни от нова мисия на НАСА (ТЕС) с цел откриване на нови планети с две слънца.

– Как се вписва един българин в такъв международен екип, трудно ли е?

– Вписването е безпроблемно – екипите са много “шарени”, колегите ми са от всички часови пояси.

– Кога за последно се почуствахте горд, че сте българин?

– Всеки ден.

Визитка: Веселин Костов е постдокторант (кандидат на науките) от NASA Goddard. Той е завършил физика в Софийския университет, след което продължава образованието си във факултетите по физика и астрономия към University of Oklahoma и Johns Hopkins University, работи в Обсерваторията на Земята „Ламонт-Дохърти“ към Columbia University, след което става аспирант на NASA и след това и кандидат на науките. Специален интерес в научните му изследвания са тъкмо екзопланентите и през 2012 г. е част от екип, който открива четиризвездната слънчева система KIC 4862625

Интервю на Яна Йорданова, в. Монитор