Самотни пенсионери измръзват от студ, а те ни обясняват как живеем добре

Къщите им с найлони вместо прозорци.

Десетки изоставени пенсионери са обречени на студ и мизерия в плевенското село Бреница, научи „България Днес“.

Във всяка втора къща живее самотник, който едва свързва двата края. Немощните старци обитават порутени постройки и тихо чакат бялата смърт да ги застигне. Районът на Кнежа, към който е селото, е известен като един от най-мразовитите у нас. „Повечето от хората живеят в лоши битови условия.

В селото има около 2000 човека. Дори да имат някакви дърва, то пак е студено. Къщите са много стари, напукани. Прозорците са счупени и влиза студ. На някой като му се счупи едно стъкло на прозореца, няма средства да си го възстанови. Слагат се найлони, хартийки и пак е студено.

Не мога да ви го опиша с думи. Страшно е!“

Това призна пред вестника кметът на селото д-р Пламен Лъжовски.

Тази седмица той погреба двама от жителите си. 85-годишната Пена и 76-годишният Недялко не искали да бъдат повече сами и заживели на семейни начела. В порутена постройка, прикрепена до изгорелия дом на старицата. Без ток, без топлина. Замръзват до смърт.

„Очакваше се това да се случи. Бабата беше с деменция, объркваше се. Нямаше нито един близък. Мъжът много пиеше. Често сме го прибирали от улиците – паднал, замръзнал някъде. Съседи им помагаха, получаваха храна от социалните, но отказаха да ги настанят в дом, защото пенсиите им бяха ниски“, допълва кметът.

Всеки втори в селото живее в немотия. Държавата им е обърнала гръб. Децата им също. Наследниците им заработват в чужбина, не се прибират дори за погребенията на родителите си.

„Казват ми – погребвай ги, ние няма да си дойдем“, допълва управникът.

От тази година нуждаещите се не получават и дърва – заради вредните емисии, които отделят. Август получават еднократна помощ за отопление от 370 лв. за целия зимен сезон.

Недокоснали се все още до ниските температури, хората ги харчат за друго.
С тях покриват разходите за лекарства и храна.

„В селото има и много самотни майки. Мога да дам пример с една глухоняма жена, която иска да гледа децата си, но няма средства.

Живеят в една стара къща с майка й. Ние се грижим за нея“, разказа още д-р Лъжовски.