164 години от рождението на Райна Княгиня

Днес се навършват 164 години от рождението на Райна Княгиня – една от най-чистите и святи личности в българската история.

Родена е в Панагюрище на 18 януари 1856 година и е първородното дете в семейството на свещеник Георги Футеков и Нона Налбантова.

Семейството има общо 6 деца като след Райна се раждат нейните братя и сестри Анастас, Мария, Васил, Пена и Захари. Те израстват в една благоприятна семейна среда която е изпълнена с родолюбив дух и възрожденски идеали.

Първоначалното си образование Райна Попгеоргиева завършва в град Панагюрище в местното девическо училище. След това по препоръка на нейните учители и със съгласието на нейните родители тя продължава своето образование в град Стара Загора, където се намира едно от най-известните класни девически училища в българските земи.

Благодарение на активната си работа в обществения живот на града, нейната отлична работа в училище, тя бързо печели симпатиите и уважението на своите съграждани. Навярно това е една от предпоставките, именно тя да бъде избрана за важната и трудоемка задача, а именно създаването на главното въстаническо знаме, с което да бъде обявено въстанието в град Панагюрище и да бъде възвестено идването на свободата. Това се случва в
края на месец март на съдбоносната 1876 година.

Райна Княгиня започва усилено работа като в тази нелека задача и помагат няколко нейни сподвижнички. Това са Мария Джуджева, Мария Нейчева и Цвята Зографска.

Знамето на панагюрските въстаници и двуцветно. От едната страна на знамето фонът е в зелен цвят, а от другата в червен. В центъра на знамето е изобразен разярен коронован лъв, който със задните си лапи тъпче полумесеца, а над него са извезани сакралните думи „Свобода или смърт”.

Заради предателството, което възниква на Оборищенското събрание, Априлското въстание избухва по-рано от предвиденото, а именно на 20 април 1876 година.

Знамето, което Райна Княгиня изработва все още не е било готово. Тя успява да го завърши на втория ден от краткотрайната свобода на панагюрци – на 22 април. Тогава знамето тържествено е осветено.

Само няколко дни по-късно идват тежките моменти – не само за Панагюрище, а и за всички населени места, които
вземат активно участие в Априлското въстание. То е потушено с цената на големи жертви и кръвопролития. Райна Княгиня е арестувана като започват много тежки разпити. Първоначално в Панагюрище, след това заедно със стотици въстаници тя е отведена в Пазарджик, а след това в Пловдив, където лежи в затвора.

Заради големия дипломатически и обществен натиск турските власти са принудени да я освободят от затвора. Тя получава редица покани от въпросните чуждестранни лица да замине за чужбина, където да продължи своето образование, да започне един нов и по-добър живот. Тя избира и заминава за Русия, където е настанена в Страстният манастир, намиращ се в град Москва. Там тя продължава своето образование и става една от първите дипломирани български акушерки.

Завръща се в своята родина след Освобождението през 1879 година като прекарва няколко години в град Търново. През 1882 година тя се завръща в родния си град. През същата година се омъжва за своя съпруг Васил Дипчев, който също е участник в Априлското въстание, но в град Брацигово.

В резултат на техния брак в семейството се раждат петима синове – Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. През 1898 година Райна Княгиня заедно със семейството си се местят да живеят в град София. Съпругът и умира през същата година като цялата тежест от образованието и възпитанието на техните деца пада изцяло върху нея. За
съжаление през този период тя получава и поредния тежък удар в нейния житейски път, а именно преждевременната смърт на нейния син Петър, който умира в ранна юношеска възраст при нещастен случай.

В сърцата на панагюрци Райна е особено скъпа, не само защото се е родила тук. Когато учителката Екатерина Балтова я сравнява в словото си при честването на 25-та годишнина от Априлското въстание със Св. Женевиева и Жана д’Арк, Княгинята простичко отсича: „Сърдечно благодаря, но чудно ми е, защо ми се устройва такова царско посрещане. Подвиг не съм извършила, чудо не съм сторила. Изпълнила съм само един скромен дълг на българка и панагюрка“.