Помни ли някой името на предателя на Левски? Какво е свободата днес, пита Здравка Евтимова?

„Има предателство, но ние трябва да мислим за силата, за мощта от делото на Левски. Аз се питам помни ли някой името на робовладелеца, чиято собственост е бил робът Спартак? Помни ли някой името на патриция, чиято собственост е бил Езоп? Ще запомни ли България името на предателя на Левски? Ако сравним това създание с червей, ще обидим червея, ако сравним предателя с кал, ще обидим калта.“ Това заяви в словото си на възпоменателната церемония по повод 147 години от гибелта на Васил Левски писателят с международно признание Здравка Евтимова.

Днес ние сме тук, имаме деца. Наша задача е да ги възпитаме така, че те да не се научат на унизително пълзене. Да не се научат на раболепничене пред силните на деня. Нека всички деца, родени под българско небе, имат свободата, призова писателката.

Какво е свободата днес, попита Евтимова. И даде отговор: „Свободата днес са знанията и уменията, които имаме. Никой не може да ни ги отнеме. Свободата днес е единствената валута, единствената разменна монета, която отваря вратите на България навсякъде по света“.

Аз си мисля за корумпираните, онези, които късат плът от плътта на България, които крадат от новородените, които крадат от болните, за да пушат пура, която струва 2000 евро, онези, които имат къщи, тънещи в разкош, но в основата на тези къщи са окрадените пари на болни деца, които чакат много често напразно избавление от болката. Не, България не е по-слаба от предателството. България живее и днес. Почтеността и достойнството живеят и днес. Нито едно бойно знаме, независимо колко голямо е подразделението, не е пленено в битка, напомни Здравка Евтимова.

Умирали са 7-8 знаменосци, предавали са знамето един на друг, и то ненакърнено е запазвало свободата, такава, каквато Апостолът ни е завещал.

Днес политиците имат много силен шанс да живеят и работят така, че утре България да назовава с имената им улиците, по които децата отиват на училище, площадите, по които младите и старите срещат любовта и радостта, продължи писателката.

Искам да кажа за ония българи, които днес не са с нас, а са в чужбина, но те знаят онази пътечка пред родния дом. Те знаят, че няма някой, който да е по-голям от българския изгрев. По-голям и по-красив от българския залез, когато това е залез с достойнство. Защото в залеза се ражда нова България. Защото ние сме научили младите да не се кланят. Аз го вярвам. Искам моите деца да са такива. Искам младите, които срещам да са такива. И много често те са такива, добави в словото си Евтимова.

Нека когато ние сме най-смазани. Когато сме най-долу. Когато сме в мизерия. Да не се прекършим, да не се предаваме. Да мислим и за Левски. Да мислим за нашето бъдеще. Да мислим за децата си, да мислим за България, призова тя. И цитира думите на Христо Ботев: „Българска майка юнашка. Какви деца е раждала българска майка юнашка. Какви е момци хранила. Хранила, храни и днеска нашата земя хубава.“

И ние днес тази вечер не сме се събрали да отбележим 147-годишнината от гибелта на Апостола. Ние днес сме се събрали да ознаменуваме безсмъртието на България. То е в усмивките на нашите деца. Благодарим ти, Апостоле, завърши Здравка Евтимова.