Страшните истини за това защо COVID-19 срази Испания

Испания е сред държавите с особено голям брой заразени от коронавирус, което има своето обяснение: неготови за предизвикателството на пандемията се оказаха и здравната й система, и икономиката. Така започва анализ на „Дойче Веле“ на тема „Защо коронавирусът срази Испания“. Броят на заразените с коронавирус в Испания достигна 118 хиляди, на починалите – близо 11 хиляди. Клиниките и временните полеви болници са препълнени и не са в състояние да приемат всички пациенти – затова се хоспитализират само най-тежките случаи.

Здравните заведения не разполагат с достатъчно количество респиратори, лекарства и тестове за коронавирус, нито с необходимите защитни средства за лекарите и медицинските сестри. Тези средства не достигат и на полицаите и военните, да не говорим за населението. Както сочи актуално допитване, 77,5 процента от испанците смятат, че страната им се е оказала неподготвена за пандемията. Разпространението на коронавируса: испански сценарий Бързото разпространение на коронавирус в Испания, според вестник ABC, се дължи донякъде на някои грешки на властите. Още през януари и февруари от ЕС и от Световната здравна организация отправиха предупреждения към Испания, че предстои епидемия. Но мерки не бяха взети.  Нещо повече – не бяха забранени нито масовите събирания, нито футболните мачове.

А се смята, че именно тези събития са благоприятствали бързото разпространение на заразата. Испанските медии посочват и още една причина – почти 20 на сто от жителите на Испания са над 65 години. Извънредното положение в страната бе въведено чак на 16 март, а седмица и половина по-късно мерките бяха допълнително затегнати: спряха работа учрежденията, предприятията и магазините – с изключение на тези за хранителни стоки и аптеките. На хората бе забранено да напускат домовете си освен в случаите на спешна нужда. Въведени бяха жестоки санкции за нарушителите: глоби до 600 хиляди евро, както и лишаване от свобода.

Разпокъсаност и липса на средства Според професора по политология от Мадридския университет Франсиско Морено, причината за мудните действия е в организацията и структурата на испанското здравеопазване. До въвеждането на извънредното положение то бе в прерогативите на 17-те автономни области, т.е. те управляваха самостоятелно здравните си системи и самостоятелно решаваха какво оборудване и какви лекарства да купуват. След 16 март централното правителство в Мадрид пое изцяло нещата в свои ръце. Друг фактор, според професор Морено, е това, че в Испания не се отделят достатъчно пари за здравеопазване – едва шест процента от БВП, при средно седем на сто за страните от ЕС.

Испания изостава от другите държави в Общността и по брой на заетите в здравеопазването, и най-вече по брой на медицинските сестри. В класацията на Euro Health Consumer Index, по качество на здравеопазването Испания се нарежда на 19-то място в Европа. Спецификата на испанската икономика Мануел Гарсия Сера от мадридския Център за икономически изследвания пък посочва, че в цялата страна има един-единствен, при това неголям цех за производство на хирургически маски. Що се отнася до обичайното шивашко производство, което би могло да подпомогне осигуряването на този вид продукция, „то отдавна е изнесено – за по-голяма рентабилност – в страните от третия свят“.

Мануел Сера изтъква, че в последните десетилетия в Испания се е залагало най-вече на туризма като особено печеливш отрасъл. Затова в страната има твърде малко възможности за производство на респиратори например. Налага се те да бъдат внасяни от чужбина, както и редица нужни на клиниките препарати. Икономистът посочва и, че пандемията ще влоши и без това тежката икономическа ситуация в Испания. Без да се е възстановила от кризата от 2008, миналата година страната се сблъска с нови проблеми: намаляха инвестициите, производството и данъчните приходи, бюджетният дефицит расте, а държавният дълг гони 98 процента от БВП.