Лондон с жестока секира за българските работници

Британският парламент прие законопроект, който ще блокира свободния достъп до британския пазар на труда за чуждестранни граждани. Камарата на общините на британския парламент одобри на второ четене законопроект, насочен към спиране на свободното движение на европейската работна ръка. 351 депутати подкрепиха това решение, 252 бяха против, уточнява pogled.info.

Британското правителство планира подобен ход още през февруари тази година, като целта е рязко да се ограничи притокът на нискоквалифицирана работна ръка. Според документа от 1 януари 2021 г. гражданите на страните от ЕС, както и Лихтенщайн, Норвегия, Исландия и Швейцария няма да имат свободен достъп до британския пазар на труда. Британският вътрешен министър Прити Пател заяви, че новата имиграционна система ще бъде „по-надеждна, справедлива и проста“. В допълнение, тя ще играе „съществена роля“ за изцелението на британската икономика от последиците от пандемията на коронавируса.

Издаването на работни и учебни визи ще се регулира от новата точкова система, която ще отчита образованието, квалификацията, заплатата и професията на имигранта. Който получи достатъчен брой точки, ще получи виза.

Предимството ще се дава за работници със „специална квалификация“ и в същото време чужденците ще трябва да демонстрират добри познания по английски. По-специално тези, които вече имат предложение за работа във Великобритания, както и притежателите на професии или степени, необходими в тази страна по научни и технически специалности, ще получат най-много точки.

В същото време планираната реформа предизвика критики сред представителите на бизнеса, които посочват, че много компании не могат без чуждестранни работници и че страната вероятно няма да успее самостоятелно да задоволи нуждите си от земеделски работници и медицински персонал. Британците ревнаха: Българите да дойдат, иначе оставаме без…

Кралският колеж за медицински сестри вече изрази загриженост, че предстоящите промени “не отговарят на нуждите на населението в областта на здравеопазването и грижите”, а помощник- генералният секретар на Unison (най-големият профсъюз в Кралството) Кристина Макани заяви, че новите планове „означават абсолютна катастрофа за здравния сектор“. Властите в Лондон твърдят, че британската икономика трябва да намали зависимостта си от „евтината работна ръка от Европа“ и да се съсредоточи върху инвестициите във високите технологии и автоматизацията.

Междувременно преговорите между Великобритания и ЕС за отношенията след Брекзит стигнаха до безизходица. На 15 май, в края на третия кръг от преговори, двете страни отправиха взаимни упреци за липсата на напредък по централния въпрос на конкуренцията в търговските отношения. Мишел Барние, главният преговарящ на ЕС за Брекзит, заяви, че Лондон няма желание да завърши диалога, а също така британците искат да получат изгодите от достъпа до единния пазар на ЕС без свързаните задължения.