Скръбна вест: Почина 23-годишният Стефан Кичев, наричан от мнозина съвременният Яворов

кадър: БНТ

Тъжна вест от последните часове. Отиде си един млад и много успешен българин.

23-годишният поет Стефан Кичев е починал миналата нощ. Става въпрос за самоубийство заради лична драма, посочва София прес.

Той стана популярен с множеството си награди, познания и категорична и различна позиция пред медиите. Съвременният Яворов, който пред интернет, предпочита планината и неговата Лора, представяха го медиите.

През 2013 г. с поемата си „Гноен вик“ печели ученическия творчески фестивал „Малки поетики“ в категория „Литература„. Стефан Кичев бе отличен и в конкурса „Граждански будилник“ на Столична община, в който получи награда за свое задочно писмо до дисидента, писател и журналист Георги Марков. През тази година участва в конкурса „София: Поетики“, където чете и се състезава с някои от най-големите съвременни български автори, пише Dir.bg.

Стефан Кичев следва в Софийски Университет и работи в сферата на образованието. Членува в Българско Либертарианско общество и интересите му включват история, философия, политика, икономика и култура. Стефан Кичев бе част и от проекта „Моята българска история“, която се фокусира върху успелите българи, оставили следа в историята на други страни. Той бе автор и в уеб платформите „Мисъль“, „Петте кьошета“ и „Редута“.

„Когато бях дете, имахме библиотека и в тази библиотека стоеше книга на Оскар Уайлд, която майка ми четеше. Бях си изградил репутация за тази книга, че е забранена и опасна. В 8 клас се заинтересувах кой е той и тотално се обсебих от него. Стана ми идол“, споделяше Стефан.

Заради романтичните си лирични творби младият автор често бе сравняван с Пейо Яворов, който бе и сред любимите му автори, наред с Димчо Дебелянов и Никола Вапцаров.

Причината за кончината все още не е ясна, води се разследване, но близки и приятели коментират в социалните мрежи версията за самоубийство.

Из цикъла „Екраните не спят“ на Стефан Кичев

(Кибетрагични стихове)

1.

свѣт

светлик

светкавица

гръм

тряс!

нирвам се в грядуще

от раз

непрогледно, непознато

мрак, трънак, бодил

без божа душа

в тоз тъмен, машинен всесвят

паника

беж!

огнедишаща ламя

не, светещ небостъргач

на него неонов движещ се плакат:

„к звездам!“

спомени за прогрес,

в космоса широк някога мечтания за летеж

моментен световъртеж,

ала действителността

ме сграбчва, оттърсва от наивитета на

човек

тълпа ме заобикаля

тракащ с кокалите си скелет на футурист

ме забелязва,

целия обвит в метал

до мен се

доближава

и на мига се отвращава

топлината ме издава

признак на нескончаем регрес!

погледи бликат от омраза

навярно, нося се с обрива живот

сред

изцерена от него

пионерска раса

лазер ме пронизва

мадама от пластмаса

ми намигва

– как топла кръв ми липсва в моята клиентела!

има си хас!

в материята еднократна

вдъхнали са живот – не живот с радост, лъчи, сред пустиня мираж

а долен, прокобен

шантаж

животец за живуркане

сред блата, мочурища в пропаст на мечта

за прекрасен нов свят

празничен ропот във виртуалната тъма

пред мен се разкрива бъдещето на любовта!

Поклон!