Лична драма: Любовницата ми роди нежелан син. Какво да правя?

През този период сякаш живеех в ад. Дори и не съм си помислял да й причиня това, в което тя ме обвиняваше. Бях й верен, от работа се прибирах направо у дома, където ме очакваше поредната порция скандали и ругатни. Единствената ми радост беше моето момче. И тогава се запознах с Олга. Това се случи преди 7 години. Олга започна работа във фирмата, в която работя и още от пръв поглед между нас избухна страст. Не мога да отрека, че първоначално бях привлечен от нейната зашеметяваща визия, но когато я опознах, разбрах, че освен красива, Олга е и с прекрасна душа. Открита, искрена, нежна, със силен дух…

Не скрих от нея, че съм женен и не бих напуснал семейството си единствено, заради сина ми. Предложих й да не задълбочаваме връзката си, за да не страдаме после и двамата. Но Олга ме увери, че освен любов, няма други очаквания към мен. От този момент чувствата ми към нея станаха още по-силни. Спокойно мога да кажа, че през тези 7 години имах две семейства. Олга никога не ме е принуждавала да напусна жена си, напротив – уверяваше ме, че е готова да чака толкова дълго, колкото е необходимо. По някакви свои причини, тя дълбоко вярваше, че един ден все пак ще се разведа.

През цялото време бях благодарен на съдбата, че ми дари толкова разумна любовница, но се оказа, че жестоко съм грешал, защото настъпи момента, в който най-накрая Олга ми показа истинското си лице.

Всичко започна с това, че една прекрасна вечер любовницата ми заяви, че чака дете от мен. Оказа се, че без мое знание Олга е спряла противозачатъчните, умишлено целейки да забременее. За аборт дори не искаше да чуе и твърдеше, че щом роди, ще вземе детето и ще напусне живота ми. Но когато преди два месеца тя роди сина си, любовницата ми се отказа от обещанието, което даде. Тази жена направи живота ми кошмарен. От два месеца ме шантажира да призная детето, в противен случай щяла да разкаже всичко на жена ми.

Знам, че е способна на подобна мерзост и умирам от страх да не загубя истинското си семейство.

В края на краищата, в какво съм виновен? Никога не съм давал напразни обещания, нито пък съм й давал надежди, че ще напусна жена си. Тя сама реши най- коварно да забременее, без да иска разрешението ми. Съгласете се, че това си е само неин проблем! Може да ви прозвучи цинично, но не обичам детето, което тя роди, нито го считам за свой син. Не се чувствам като баща, а и вече не обичам Олга. Защо да съм длъжен да пожертвам истинския си син, когото обожавам, заради чуждото дете?

Кажете ми, как да се измъкна от тази ситуация? Имам чувството, че рано или късно Олга ще разкрие истината на жена ми и окончателно ще съсипе живота на семейството ми.

Източник и снимка: moe-online.ru