Валерия Велева: Радев копае дъното на президентския си мандат

Че Радев е във война с всички партии в държавата, не е новина. Новина е, че Радев вече се държи като водач на партийна глутница, която трябва да скочи на всеки негов опонент, в който той вижда политически съперник.

Автор:
Валерия Велева

За пореден път президентът Румен Радев скандализира с поведение, което няма нищо общо с ролята му на „олицетворяващ единството на нацията“, отредена му от Конституцията.

Като никой друг държавен глава досега Румен Радев си позволи да използва грубянски, махленски език, неподходящ за човек дори с елементарно възпитание, камо ли за политик от най-висок ранг.

Когато един президент нарича „ортаци“ легитимни парламентарни партии, които съставят управляващо мнозинство; когато нарича „шутове“ легитимни партийни лидери, министрите – „пилци“, а депутатите –  „обслужващ персонал“; когато си позволява да вдига юмрук срещу легитимна изпълнителна власт; когато нарича улицата „парламент“ – това означава само едно – отказ от изпълнение на функциите, дадени му от Основния закон на страната.

За институционалност и правила на демокрацията – и дума не може да става.

Че Радев е във война с всички партии в държавата, не е изненада.

Че насъсква едни срещу други партийни лидери; че създава ерзац партии, за да атакува останалите; че руши съзнателно партийната система; че ни раздели на „кохорти“, не е новина.

Новината е, че Радев вече се държи като водач на партийна глутница, която трябва брутално да разкъса всеки негов опонент, в който той вижда политически съперник. Доскоро това бе Нинова, преди нея бе Борисов, после пак Борисов, после „шарлатаните“ и десните, сега е Пеевски и … пак Борисов.

И речта му става все по-брутална, омразата му – все по-обсебваща, а поведението – все по-отблъскващо. Страх, демони, злоба, неадекватност, политическа самотност, чувство на обреченост, борба с деребеи, кухи фрази и див популизъм за лична употреба… Радев копае дъното на своя президентски мандат с изумяващо настървение. И превръща институцията „президент“ в източник на хаос, агресия и национално противопоставяне.

Радев сякаш е завладян от политически бесове. Това изглежда  е все по-видно. И все по-опасно.

А дойде на вълната на очакването за нещо истинско в политиката, съграждащо държавността. За девет години нищо не съгради – дълбаше ровове на омраза, издигаше стени на отрицание, наниза служебни кабинети от нагли аферисти и като никой друг след година ще си отиде с оценката на „разрушител“ и „разединител“. Към това, като прибавим и националното предателство с БОТАШ – имаме завършен образ на неслучилия се държавен глава.
Историята да го съди!

А може би не само тя…