При лошия бай Тошо жените се пенсионираха на 55 г., а мъжете на 60. А всяка целувка с Брежнев, водеше до милиарди за страната ни

Велик беше, БАЙ ТОШО!

Помните ли, че: Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60.
Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар.
Здравеопазването беше безплатно.
Образованието също като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище.

На младоженците се даваше почти безлихвен заем на стойност, колкото да си купят нова кола.
А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете ?!

Нямаше как да бъдеш безработен.
Нямаше работещи бедни.
Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“.
Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там.

И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“.
Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
(Повече пари от за една нова кола.), а да пестиш от храна беше нечувано.

Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже.
Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита.
Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума).

Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
И даже банани (но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги.
Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще.….това от по-горе вече не можем да го имаме…

Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.
Нищо друго.
И засега е само мечта…