Данните били пазени в строга тайна и не са предоставени на медиите, а разследващи и прокуратура запазват мълчание по това разкритие. Това, според източника, поставя въпроси за контекста на взаимодействията между жертвите и Калушев.
Разкритията идват на фона на продължаващия информационен вакуум, както и на контраверсии и слухове в обществото около случая.
Старото разкритие от 13 февруари 2026:
При две от аутопсиите, извършени от съдебните медици, са установени следи от семенна течност при 15-годишния Александър Макулев и 22-годишния Николай Златков. Пробите били взети за допълнителни изследвания, но подробности и контекст се пазели в тайна.
Това разкритие предизвика множество хипотези в обществото, тъй като нито прокуратурата, нито МВР съобщиха публично за резултатите или какъв е възможният контекст на тези биологични следи.
Какво официално се знае досега за случая „Петрохан – Околчица“?
На 2 февруари бяха открити три тела в бившата хижа „Петрохан“. Седмица по-късно беше открит кемпер на връх Околчица, в който имаше още трима загинали.
Общото между шестимата е, че са живеели заедно в хижата. Изповядвали са религия, определяна често като будистка, защитавали са природата, имали са оръжие, охранителни камери и много добра физическа подготовка.
Групата от 6 души е имала лидер – Ивайло Калушев.
Ето как са се развили събитията според официалните данни на разследващите органи.
В навечерието: събота, 31 януари 2026 г.
В хижата се намират трима души – Ивайло (Ивей) Иванов, Дечо Илиев и Пламен Статев. Има и две кучета.
11.49 ч. – от хижата излиза сребрист джип, който в 12.20 се връща обратно.
14.02 ч. – кемпер паркира в задния двор на хижата. Оттам излизат Ивайло Калушев, Николай Златков и 15-годишният Александър Макулев.
До обяд в деня на пожара: неделя, 1 февруари 2026 г.
В 7.11 ч. – сребрист джип с Николай Златков зад волана напуска хижата.
В 10.08 ч. група от петима мъже се разделя пред задния вход на сградата. Тримата, които предишния ден са посрещнали кемпера, остават в хижата. В кемпера се качват Ивайло Калушев и 15-годишният Александър. Кемперът се подготвя да напусне хижата.
10.17 ч. – Кемперът напуска хижата.
11.14 – Кемперът преминава през село Бързия.
11.37 – Кемперът напуска Вършец.
11.59 – Кемперът е на разклона на село Стояново към Долно Озирово.
12.17 – Кемперът е в Бели Извор.
12.22 – 12.26 – Кемперът влиза и излиза от Враца.
12.41 – Кемперът е в село Челопек и се движи в посока към мястото, където много дни по-късно са открити телата на трима мъже.
13.00 – тъмен джип пикап с най-малко двама пътници – Ивей и Пламен – напуска хижата
13.49 ч. – тъмният джип пикап се връща в хижата. Не е известно колко души има в колата.
13.49 – сребристият джип, излязъл рано сутринта, се връща в хижата. Не е известно кой управлява колата.
Какво не е ясно дотук: как Николай Златков се озовава в кемпера, в който дни по-късно е намерен прострелян. Разследващите не са повдигали въпроса.
Следобед в деня на пожара: неделя, 1 февруари 2026 г.
16.20 ч. – Ивей, Дечо и Пламен излизат от задния вход на хижата и разменят по няколко думи. Сред тях са репликите: „За мен беше чест“, „За мен също беше чест“, „Ще се видим в…“. Двама сключват ръце в молитвен жест. Един безадресно показва неприличен жест. Настроението изглежда приповдигнато.
Около 19.07 ч. – Дечо отговаря на СМС на майка си, като пише: „супер съм“ и потвърждава, че е навалял сняг, става ясно от показания, предоставени на депутатите.
От 12.09 до 17.56 ч. на 1 февруари през разклона до хижата най-малко 7 пъти преминават автомобили, които заобикалят сградата. Същото правят и двама отделни минувачи. На два пъти двойки от мъж и жена (една от двойките е с две малки деца) тръгват по пътя към хижата, но се връщат две минути по-късно – вероятно след като виждат, че пътят е преграден с верига.
От 14.30 до 15.47 ч. на 1 февруари група от 12 души с АТВ се движи от село Гинци до разклона, водещ към хижата, където за кратко говорят с двама души, на 40-50 години, пътуващи във Фолксваген Туарег. Предупреждават ги, че пътят е лош. Не отиват до хижата, а поемат към село Бракьовци. По пътя, около 17.15 ч., виждат Тойота Круизер, без да различат номера и шофьора. Групата с АТВ е в село Искрец, където се разделя.
19.38 – три неразличими фигури влизат в хижата от задния вход. Разследващите твърдят, че това са тримата обитатели на къщата, които започват да подпалват мазето. В сградата не се забелязва електрическо осветление.
19.39 – майката на Дечо изпраща на сина си въпрос чрез СМС, но не получава отговор, което е необичайно.
Около 19.50 – Ивайло Калушев изпраща най-малко два есемеса, които звучат като прощални – на майка си и на Деян Илиев, който по-рано е живял с групата, а в момента живее в близкото до хижата село Гинци. След есемесите с Калушев няма връзка, става ясно и от показания, предоставени на депутатите.
20.04 – започва пожарът*. Първите пострадали помещения са в мазето. Виждат се движещи се фигури. Пожарът е умишлен. Причинен е от пелети, които са допълнително напоени с леснозапалима течност. Има и подпалки от хартия.
20.42 – 20.44 ч. – запален е първият етаж. Виждат се фигури, които излизат от сградата.
21.13 – охранителните камери на сградата за последен път показват „тримата души“ живи, твърдят разследващите.
21.12 – 21.20 – огънят е буен и вече обхваща втория етаж. След 21.20 ч. се чуват гърмежи, които според разследващите могат да бъдат изстрели.
Пожарът гори през цялата нощ.
Около 21.30 – майката на Калушев не може да се свърже с никого от членовете на групата.
Какво не е ясно дотук: има ли хипотеза, според която пожарът и смъртта на тримата е дело на различни извършители. До момента разследващите говорят за двете събития като за единно цяло.
Телата са открити: понеделник, 2 февруари
Около 6 ч. – огънят е поутихнал, нощта е преминала в снеговалеж и виелица.
10.40 – Деян Илиев стига до хижата заедно с приятелката си, която остава в колата. Той заварва все още тлеещ пожар и множество гилзи между първия и втория етаж, сякаш е имало голяма престрелка „като на филм“. Разследващите по-късно установяват, че това не са били муниции, изстреляни с огнестрелно оръжие. Сходно описание дава вторият свидетел на сцената – кметът на Гинци Георги Тодоров, повикан в качеството му на поемно лице.
До главния вход на сградата Деян открива Дечо, Пламен и Ивей мъртви, с един видим пистолет (до Пламен). Телата им са подредени едно до друго, се казва в показанията. Средното тяло е по очи и в посока, обратна на тази на останалите две, които са открити по гръб, става ясно от снимка, разпространена във вестник, чиято автентичност разследващите не са оспорвали. Под тялото в средата е открита пушка, казва кметът.
18 дни по-късно става ясно, че до телата е имало четири гилзи. Всички оглестрелни рани е било възможно да се нанесат „от собствена ръка“. В главата на тялото по средата са били произведени два изстрела – първият е бил под брадичката и не е засегнал мозъка, а вторият е бил в слепоочието и е причинил смъртта.
Камерите показват, че снежната покривка на района е достигала почти до коляното. Сутринта снеговалежът е спрял.
10.49 – Деян Илиев напуска територията на хижата. По пътя към селото той вижда патрул на Гранична полиция и предава какво е видял, но го съветват да се обади на телефон 112. Когато го прави, първо го свързват с полицията в Берковица. Той провежда „още няколко разговора“, докато се установи на чия територия е хижата.
Около 11 часа – майката на Калушев подава сигнал, че няма връзка със сина ѝ.
11.40 ч. – на телефон 112 е регистриран сигнал за намерените тела.
14.35 – полицията пристига в района на хижата.
15.01 – полицията се опитва да проникне в хижата.
Неизвестен час – полицията открива кучетата изгорели, тъй като са били затворени. 18 дни след откриването на телата експертизата не е готова, но по телата на животните няма следи от огнестрелни рани.
Какво не е ясно: какъв е часът на смъртта. Разследващите съобщиха, че той е в широкия диапазон на 24 часа преди момента на откриване на телата (не са уточнявали дали става дума за откриването им от свидетеля Деян, или от полицията, по-вероятно второто).
Друго неясно: местени ли са телата (или нечие тяло) след смъртта.
И едно уточнение: 18 дни след смъртта полицията дава най-ясна представа за смъртта на Пламен (измежду тримата, загинали в хижата). Тя е настъпила от изстрел в слепоочието, произведен от упор (с допир) от оръжие с калибър 9 мм.
За Дечо изводите са почти същите, но без уточнение от какво разстояние е произведен изстрелът. Ивей е човекът с две огнестрелни рани в главата, с разкъсан панталон и обгорели ръце, намерен да лежи по очи. Полицията обяснява скъсаните дрехи и раните с пожара и чака допълнителни експертизи.
Данните за смъртта на тримата в кемпера са все още оскъдни.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ
