Разтърсващата драма на две пораснали сестри: Жената, която не роди, е всичко друго, но не и майка

Беше топъл слънчев ден. Лежах на дивана и зяпах телевизия, когато чух, че на вратата се звъни. На прага стоеше млада жена, която силно ми напомняше за някой. Непознатата попита за Наталия, майка ми, но както винаги нея отново я нямаше. Бях готова да затворя вратата, когато поглеждайки по-отблизо младата жена, осъзнах, че е пълно копие на майка ми. Изумена от откритието, поканих неканената гостенка да влезе и така се запознах със сестра си, за чието съществуване не съм подозирала.

Тя се казваше Нина, на 35 години, и беше израснала в дом за изоставени деца. През всичките тези години, Нина е правила безкрайни опити да открие биологичните си родители, но без резултат. Самата тя беше лекар и работеше в болницата, в която е родена. И един ден късметът й се усмихнал в лицето на възрастна санитарка, която й дала името, фамилията и адреса на родната й майка. Нина нямала търпение да се срещне с жената, дала й живот. Дълбоко в себе си таяла надежди, че след толкова години двете ще се прегърнат и никога повече няма да се разделят. Колко далеч беше от истината. Майка ми е всичко друго, но не и любящ родител. Преди години напусна мен и баща ми, оставяйки ни на произвола на съдбата. Понякога идва да ме види, подхвърля ми някой лев и отново изчезва в неизвестна посока. Никога не съм имала майка в истинския смисъл на думата, но благодарение на нея, открих, че имам сестра. Не исках да разочаровам Нина, затова й уредих среща с жената, която ни е родила.

За съжаление, когато двете се срещнаха, майка ми показа колко жесток и безсърдечен човек може да бъде. В първия миг загуби ума и дума, но минути по-късно крещеше в лицето на Нина, че й е съсипала живота на младини. Не можах да изтърпя грозните й обиди: хванах сестра си за ръка и я отведох далеч от тази жена, която е всичко друго, но не и майка. Обадих се на баща ми и го помолих да дойде веднага у дома. Татко пристигна много бързо и още щом погледна Нина, разбра коя е тя. С широка усмивка на лице, прегърна сестра ми и весело заяви: „Преди имах една дъщеря, а сега имам две! Аз съм най-щастливият баща.“.

Моята майка не е по-различна от кукувицата, която снася яйцата си в чуждото гнездо. Дори животните са по-милостиви към децата си от нея. Обръщам се към всички, които ще прочетат историята ми: Грижете се за децата си. Те са единственото, заради което човек си струва да живее.

Източник: Лична драма