Скъпите ток, газ и горива натискат цената на хляба

Основният хляб е поскъпнал с около 5-6% през последните седмици, а разходите на хлебопроизводителите продължават да растат заради по-скъпите горива, електроенергия и природен газ. В Бургас стандартният бял и типов хляб вече се продават за 0,90-0,95 евро, а производителите не изключват нови ценови корекции, ако натискът върху разходите се запази.

Председателят на Регионалния съюз на хлебопроизводителите в Бургас Димитър Людиев посочва, че бизнесът работи с марж от едва 4-6% и трудно може да поеме допълнителни разходи. По думите му досегашното увеличение при основните видове хляб се дължи най-вече на по-скъпия дизел, а през последните дни към него се добавя и поскъпването на тока.

Енергията и транспортът свиват маржа на производителите

Натискът идва от няколко посоки. След високите цени на електроенергията за бизнеса в началото на ноември природният газ е поскъпнал с над 32%. За хлебопроизводителите това означава по-високи разходи за производството и доставката на продукцията, докато възможността им да компенсират поскъпването за своя сметка е ограничена от малкия марж.

Държавните компенсации за скъпия ток са важни за сектора, но според Людиев няма да покрият всички разходи. Окончателното им изплащане се очаква след средата на 2027 г. Засега няма яснота дали през 2027 г. ще има ново увеличение на електроенергията за индустриалните потребители.

Това не означава, че ново поскъпване на хляба е обявено или неизбежно. Производителите следят развитието на разходите и не изключват корекции, ако енергията и транспортът продължат да поскъпват. Колко и кога би се отразило това на крайната цена засега не е уточнено.

Брашното поскъпва по-умерено, закуските са под по-силен натиск

При брашното през последния месец е отчетено увеличение от около 20 евро на тон. Към момента производителите не очакват ново поскъпване на основната суровина. Това обаче не премахва натиска от другите разходи, които участват в производството и доставката на хляба.

По-осезаемо се променят цените на закуските, тъй като за тях се използват масло и сирене. Тези продукти поскъпват по-бързо от суровините за основния хляб, което прави разходите при производството на закуски по-чувствителни към промените в цените на храните.

В част от предприятията фотоволтаичните инсталации ограничават разходите за електроенергия. В голям хлебозавод в Бургас производството продължава денонощно, включително на традиционен селски хляб.

ДДС и промяната в потребителските навици

Отделен фактор за цената беше връщането на стандартната ставка от 20% ДДС за хляба. По оценка на Людиев по време на нулевата ставка продуктът е бил с около 20% по-евтин. Това сравнение показва значението на данъчната промяна, но не бива да се смесва с последното поскъпване от 5-6%, което производителите свързват най-вече с по-скъпия дизел и нарастващите разходи за ток.

Людиев отчита и промяна в потреблението: основният хляб заема все по-малък дял, докато повече хора избират продукти, които смятат за по-здравословни. Засега остава отворен въпросът дали поскъпването на енергията ще се задържи и как ще се отрази на цените в следващите месеци. Именно развитието на тези разходи, а не само цената на брашното, ще бъде ключово за крайната цена на хляба.