Година след смъртта на Ласкин, Сърчаджиева се разплака в ефир

Утре се навършва година от смъртта на Иван Ласкин, но неговата любима Александра Сърчаджиева все още не е свикнала с мисълта, че него го няма. „Самотата е много страшно нещо“, признава тя.

„Толкова много неща искам да му кажа. Най-вече, че много го обичам. Вярвам, че човек след смъртта отива в друго измерение и продължава някакъв живот. Искам да вярвам, че е до нас със София и ни пази:“, проплака рано сутринта Алекс Сърчаджиева в „Събуди се“ по Нова телевизия. „Връщаш лентата назад, за да си спомниш нещата, които са ти се случили. Винаги съм си правила равносметки. Не се питам защо ми се е случило, защото отговор няма да получа. Явно имам да научавам някакви неща, а защо – отговорите ще получавам докрая на живота си. Надявам се да бъда достатъчно силна, за да се справя с всичко, през което все още преминавам, да мога да си отгледам детето и да я направя достоен човек“, допълва тя.

След смъртта на Ласкин тя остава съвсем сама и в този момент разбира кои са истинските й приятели. „Оказа се, че имам прекрасни хора до себе си, че има на кой да разчитам. Появиха се и такива, които искаха да си направят пиар, но това е техен проблем, не ме вълнува. Имам достойни приятели, които ми помагат по всякакъв начин, посрещат ме в дома си, дават ми от хляба си. Помагат ми за София, защото аз нямам детегледачка и я оставям при тях, когато съм на представление“, казва актрисата. На 4 ден след кончината на Ласкин актрисата излиза на сцената за комедийно представление.

„За мен беше много страшно, имах чувството, че ще умра преди да изляза. Когато се случва такава трагедия е трудно да се събереш. Но нямаш избор и трябва да излезеш. Когато излязох на сцената настъпи тишина и се чудех какво правя там. Но после получих аплодисменти, каквито никога не съм получава. През тази една година получих подкрепа и от непознати хора. Господ ти взима нещо, но ти дава друго – любовта на хората. Тези хора са ми голяма опора“, през сълзи споделя Сърчаджиева.