Д-р Леонида Дончева: Пиянство от любов

Вълната на чувствата и на знанието се срещат в лиричната душа на Д-р Леонида Дончева, която е лекар по професия и е поетеса по призвание. Съчетанието на двете на пръв поглед коренно различни стихии, на науката и на поезията, в нейната романтична личност създават уникален израз на филантропия и на хармония. Те вдъхновяват читателите и докосват най-дълбоките струни на сърцата и на душите им. Със светлината на своята интелигентност и със своята физическа и вътрешна красота, Д-р Дончева владее брилянтно медицинската наука и знае най-съкровените истини за любовта, за интимното общуване, за „живият живот“ и за еликсира на боговете – виното. За нея виното не е само обикновена алкохолна напитка, то е съкровен символ на връзката между душите на хората, израз е на страстта и на тъгата, която минава през сърцата им, шеметно, оставяйки им разтърсващ и незабравим спомен. А любовта, в нейните стихове, е вечен огън – непрестанно горящ и променящ се, понякога изпепеляващ, но никога неугасващ. Според нея именно любовта е основната движеща сила и магия, която задължително присъства и дава енергия в живота ни. Романтичността на творческата й натура се детерминира от града на розите, Казанлък, в който е родена, както и от зодията й – Риби. Към писане на стихове и на разкази тя пристъпва още в ранна ученическа възраст. Много от произведенията на изкуството, които тя сътворява са публикувани в поетичните алманаси, в печатните и в електронните издания. Издала е две книги, едната е с поезия – „Карма“, а другата е с проза – „Съдбовен круиз“. През тази година в книжарниците очакваме да се появи и втората ѝ стихосбирка, озаглавена „Пиша ти…“, както и нейния дебютен роман – „Трафик“. Д-р Леонида Дончева е редовен член на съюза на лекарите-писатели в Република България „Димитър Димов“. Според читателите, нейната поезия не само разказва, тя ни пренася в едно магическо пространство, където сетивата, духът и емоцията се сливат в едно. И когато Д-р Леонида Дончева говори за своите стихотворения, за виното и за любовта, думите ѝ не са просто изречени. Тези думи наистина живеят и дишат. Нека ги чуем!

– Д-р Дончева, любовта – тя не се обяснява, тя се усеща! Тя е като нежното докосване на вятъра, усещаме я в топлината на усмивката и в сгряването на душата ни с пламъка, с който тя гори. Какво е за Вас любовта?

– Не знаех, че сте толкова романтично настроен, уважаеми Д-р Какарашев! Да, любовта е сила, която превръща обикновеното в красиво, а тъмнината – в светлина. Тя е търпение, прошка и надежда. Тя е дом, построен в сърцето на другия човек. Според мен любовта не започва, когато две очи се видят и когато две сърца се срещнат. Тя просто продължава като нещо, започнало някъде там, в миналото. Ще почувствате това в стихотворението ми:

„Познавах те отдавна, не сега…!

От някой друг живот, от друго време.

Това, което пази вечността,

не може никой, никой да ти вземе!

Познавах те отдавна, не сега…!

Очите си изпълних само с тебе,

а в нощите разказвах на звезда,

за някой друг живот и друго време!

Познавах те, обичах те така

и носих непосилно тежко бреме.

През вековете търсих Любовта,

от някой друг живот и друго време!“

– Прекрасно го казахте! Mоже би влюбените наистина са се срещнали и преди, в някои от предишните им животи, където те са били чужди един за друг и са се разминали неволно, някак си.

– Да, в хода на времето, бродейки по древните съдбовни пътища, те са стигнали настоящето, при което е дошъл моментът, да направят това, което Съдбата им е отредила. Никой не може да избяга от съдбата си! Човешките души учат своите житейски уроци и се събират, за да бъдат не две души, а една цяла душа, изпълнена с обич.

– А възможно ли е, някъде незнайно къде и как, те да са се заклели да се намерят, независимо колко живота ще са им нужни?

– Да, аз също мисля така, защото силата на любовта е могъща и пред нея всичко бледнее. Чуйте това в стих, който ще Ви рецитирам:

„Цял живот Любов,

пак ще те откривам,

и по пътя нов

тебе ще избирам.

И ще търся пак

скитаща във мрака,

онова сърце,

дето все ме чака!“

– Прави ми впечатление, че успявате да съчетаете перфектно две много различни професии – на доктора и на поетесата. Как съумявате да съберете на едно място науката и изкуството, и какво Ви води по този прекрасен, но адски труден път?

– Не съм сигурна дали те са толкова различни, колкото изглеждат на пръв поглед. В края на краищата и науката, и поезията се стремят към едно – към разбиране на човешката природа, която е повече божествена, отколкото животинска. Лекарят е призван да опознава човека чрез тялото му, чрез болките и чрез радостите му, докато поетът прави това чрез душата си. Всяка болка, която лекуваме с медикаменти носи в себе си своята енергия и емоционална протекция. А поезията? Поезията е едно изразяване на вътрешния свят, едно пребиваване във виртуалното пространство, което иска да се докосне до неизреченото с думите и да намери правилния път през лабиринта на битието ни. Може би затова съм не само лекар на тялото, а и на душата, като поетеса. Но и в поезията и в медицината – търсим истината, която е някъде там…

– Слушам Ви внимателно и забелязах, че току-що споменахте, че „търсим истината“. Търсим я тази истина, обаче както казваше баба ми Рада, ние живеем в един „лъжовен свят“. Надявам се да открием истината във Вашите стихове, посветени на виното и на любовта. Какво Ви вдъхновява да пишете толкова хубаво?

– О, истината е, че ме вдъхновяват много неща, но е вярно, че една хубава чаша вино може да се превърне в повод за наздравица и празнуване! Виното и любовта понякога са сладки, понякога са горчиви, но винаги оставят един неповторим вкус. Моите стихове не са просто за червеното питие, което Христос е направил от вода. Те разказват за онова, което виното събужда в душата ни. За какво говорим, когато вдигнем чаша? За любовта, за страстта, за съжалението, за прошката. За мен, чашата вино, изпита с любимия човек, носи със себе си топлина и споделеност в дългите хладни нощи…

„Наоколо се сипе нощен хлад.

Той раменете голи ми намята.

Очите ми са с цвят на шоколад.

За него съм богиня на земята.

Красива съм, капризна и коварна.

След тебе аз наказвам всеки мъж.

Била съм и жестока и невярна,

защото ти излъга ме веднъж.

Отпиваме от тежко, скъпо вино.

А той съвсем опиянен мълчи.

Привлечен от любов неустоима,

удавя се във моите очи“

– Чудесно! Наистина усещам как думите Ви имат аромат и вкус, точно като виното. Какво мислите за любовта, когато тя се сблъска фронтално със суровата реалност на живота, с времето и с ежедневието ни, които често биват сиви и монотонни?

– Любовта е вечна и неуловима. Въпреки, че времето отнема частица от нейния блясък, тя никога не изчезва и оставя трайни следи в душите ни. Времето променя любовта, но не я унищожава. Тя се изпълва с нови моменти, често с болка, но както виното, така и любовта имат своето чародейство. Любовта остава дори когато не я виждаме с просто око и понякога тя изненадващо ни обсебва – така че до лудост обичаме…

„Спомен от нашето лудо обичане

още в сърцето ни рани оставя,

а пък по вените сякаш отича се

нашата обич, горчива, заразна.

Спомен от нашето лудо обичане

пари лицето, в сълзите извира.

Болката влиза дълбоко в сърцето

в него живее и там не умира!

Ние сме вещи… дълго отричаме

и се лекуваме, както си знаем.

Само че вече до лудост обичаме.

Май че, все болни ще бъдем до края“

– Талантлива сте, Д-р Дончева и стиховете Ви ни пренасят в един друг, по-хубав и твърде мистичен свят. Могат ли виното и любовта да присъстват постоянно в нашето ежедневие и да бъдат част от нашите преживявания в живота?

– Могат, обаче с виното не бива да прекаляваме, най-много по чаша-две вечер. То и с любовта не бива да прекаляваме, за да не станем прекалено зависими от човека до нас и в един момент да го имаме като „наша собственост“. Виното и любовта са като две стихии, които прекосяват живота ни и ни оставят или изтрезнели от чувства, или пияни от любов. Освен това, колега Какарашев, знаете ли, че пиенето на вино има също социална, приятелска и дори бизнес функция?

– Да, пиенето на вино е повод за събиране на хората, както на масата, като приятели, така и за провеждане на неформални делови вечери, на които се обсъждат различни казуси и се вземат разни решения.

– Точно така. Виното предразполага към споделяне и размяна на сходни интереси и мнения. Любовта, от своя страна, е още по-силна, защото не зависи от обстоятелства. Тя е безусловна и има властта да ни променя, дори когато не очакваме и когато не сме готови за това. Животът ни може да изглежда съвсем обикновен, но когато го изпълним с любов, той придобива нов смисъл и има ново значение. Тези моменти ни правят по-живи в живота и тогава ние ставаме много по-истински!

– Обаче, Д-р Дончева, ще се съгласите с мен, че в истинската любов няма чувство за собственост, не бива да има ревност и вина! В нея има само свързаност и свобода!

– Прав сте, Д-р Какарашев и точно защото е толкова чиста и свободна, любовта не се разпада. Тя не изчезва, а остава, защото душата е част от вечността и е част от Бог! А онова, което кара един човек да обича другия – то или го има, или го няма. И ако го няма, ти не можеш по абсолютно никакъв начин да го получиш, не биха ти помогнали нито търпението, нито щедростта, нито добротата. Тогава става тихо:

„Сега е тихо. Вече векове

препускаме един към друг отново.

Копитата на нашите коне,

все още пазят спомен за подкова.

Все още търсим второто крило

и онзи топъл дъх на пролет,

и помним туй, което е било,

а другото са спомени за полет…“

– Така е, всички имаме своите „спомени за полет“. Общуването ни е на всички нива – от тялото до душата и от думите до тишината. И всъщност, дали любовта е дом под общ покрив или е дом вътре в сърцата ни, и по какво си личи това?

– Личи си по начина, по който те прегръщат, сякаш искат да се слеят с теб и да станете едно неделимо цяло. Личи си и в топлината на гласа, с който произнасяме името на любимата жена или на обичания мъж. Личи си и в погледа, който казва повече от хилядите думи. Личи си и в действията, в жестовете, в малките, но искрени прояви на грижа. Личи си и в приоритетите ни, защото винаги ще се намери време за теб, дори и в най-натоварения ден – разбира се, само тогава когато си истински обичан и желан. Личи си и в онези дребни неща, които друг би подминал, ето така, без да ги забележи. Личи си и в отдаването на внимание, и на присъствие, и на себе си…

„Говорим си за обич и за песен,

а някъде навън дошла е есен.

Навярно и света ще се пречисти,

а стиховете писани на листи

ще падат с есенен валеж

и ще ни стоплят в някой зимен скреж.

Говорим си, понякога не спим.

По пътя си със болките вървим.

Говорим си, а как ми се мълчи,

притихнала във твоите очи!

– Нека подчертаем, че любовта не е само хармония, удобство, необходимост или грижа. Понякога, дори често, тя е болка и страдание. Тя е стон и порой от сълзи. Тя е нещо, което преобръща и яко разтърсва живота ни. Но въпреки всичко ние сме готови да правим всичко това отново и отново. В името на любовта! Готови сме да приемем всички предизвикателства и да се борим с трудностите, дори да правим и невъзможното, за да оцелее връзката ни – тогава любовта ни е най-силна…

– Точно така! Понякога любовта е споделена, друг път не е. Понякога се случва спонтанно, друг път се оказва невъзможна въпреки усилията ни. Но винаги е добре да срещнеш любовта в живота си! Грехота е цял живот да живееш, без да се докоснеш до нея и да си бъдеш самодостатъчен или да се чувстваш самотен. Самотата и изолацията ни убиват. Любовта ни спасява! Защото, любовта не е само чувство, което се поражда между двама души. Човек може да открие любовта навсякъде – в изгрева или в залеза, в Слънцето или в Луната, в животните или в цветята, в красивите природни гледки, в произведенията на изкуството и т.н. Нека винаги помним, че любовта е онзи стремеж, който ни движи напред и ни кара да ставаме все по-добри към себе си и към ближните ни:

„Ела, Любов!

Аз зная, ще боли по мене

всяка твоя стъпка!

Ти целия живот ми промени

и спомени горчиви стъпка.

Ела, Любов!

Сега сме Аз и Ти,

и слънцето, луната и звездите!

В душата ми сама се приюти,

а аз ще те откривам във мечтите!“

– Ех, любов, любов! Колко е хубаво да имаш поне един адрес, където винаги да можеш да отидеш, по всяко време, без маска и без грим, и да си сигурен, че ще те приемат, такъв какъвто си. Какво друго ни трябва, за да се чувстваме щастливи?

– Нищо, другото е здраве! Наистина е добре да имаме поне един телефонен номер, на който винаги да можем да позвъним, независимо колко е часът, независимо какво се случва в нас и около нас. Истинско богатство е да имаме любим човек до себе си, който да ни обича и в който да можем да открием цялата Вселена. И ние да сме готови да направим всичко за него, безкористно и безусловно, както и той за нас!

„Не ми остана много обич…

Побира се във топла длан,

но аз докрай ще я запазя

и цялата на тебе ще я дам!“

– Често любовта е болка и страдание, но дори и тогава си струва човек да я изживее. Според Вас, защо най-много стихове в поезията са посветени на нещастната и на несподелената любов?

– Изкушавате ме да рецитирам „Две хубави очи“ на великия Пейо Крачолов Яворов, обаче аз отново ще рецитирам себе си:

„Понякога е трудно да обичам,

но търся смисъл в огнени слова.

Тогава аз на птица ще приличам

политнала с хартиени крила.“

– А имат ли връзка любовта и виното, и ако съществува такава връзка – каква е тя?

– Да, съществува такава романтична връзка! Не случайно двата празника на виното и на любовта са в един и същ ден, съответно според православната християнска и според католическата религии. И в двата случая пиянството е сладко и горчиво!

„Още се опивам

с вино от къпини.

Моето пиянство,

как ли ще премине?

Нашата магия,

как ли ще се случи?

С устните ми още

сладък сок пирува.

Кой ли ще ми каже,

обич колко струва?“

– Вече сме към края на това интервю. Какво ще пожелаете на многобройните ни читатели и приятели?

– Желая на всички от сърце да са пияни от щастие, от споделеност и от любов, независимо от годините, независимо от обстоятелствата и независимо от действителността в която живеем, визирайки днешните така объркани и несигурни времена. Нека никога не забравяме, че именно любовта е онова силно и истинско чувство, което ни кара да светим, да летим и да раздаваме топлина от себе си. Любовта е магията, която прави живота ни по-красив и по-хубав. Животът ни е твърде кратък и всичко в него, както виното, така и любовта са всъщност нашите моменти на щастие. Хубаво е да правим любовните си мигове значими и да се опитваме да открием смисъл в иначе безсмисления ни живот! Обичайте се и бъдете благословени!

Д-р Румен Какарашев

dr_rumen_kakarashev@abv.bg