За България

Данов: Русия се готви за война срещу НАТО

Published

1 година ago

13.09.2025

„Няма какво да обсъждаме какво казва Русия. Тя лъже официално и неофициално. Това беше тест на системата за противовъздушна отбрана на Обединена Европа, тоест на натовските държави и Европейския съюз. Русия демонстрира, че би могла да предприеме действия срещу Полша, но посланието не е насочено към самата Полша. Това е тест на единството на натовските държави. Ако Русия предприеме следваща агресия, най-вероятната цел ще бъдат някои от балтийските държави – Литва, Латвия или Естония.“ Това заяви в ефира на програма „Христо Ботев“ капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на Атлантическия съвет и военен журналист.

„Нищо не може да се изключи. Тези агресивни планове са непредсказуеми. Понякога изглеждат толкова абсурдни, че ни се струва невъзможно, но заплахите вече са сериозни. Има и нещо друго – руската военна индустрия ускорява темповете си. Производството на бойни системи, машини, оръжия и боеприпаси е планирано да расте през следващите години и да достигне пик около 2030 г. Русия се готви усърдно за война срещу НАТО. Въпреки това всички анализи сочат, че силите на НАТО и ЕС в Европа превъзхождат руските с около 3 до 3,5 пъти. Не мога да кажа „ще нападне“, но е напълно възможно. Подготовката показва, че Путин и неговите генерали ще се опитат да тестват единството на НАТО чрез атака срещу малка държава. Това са трите балтийски държави. И нашата също, макар че трябва да минат през Румъния или да направят десант през Черно море. Малките държави сами не могат да се справят с огромна руска армия.

Ученията в Западен Беларус са твърде видими и както сме виждали, ученията лесно могат да преминат в реална бойна обстановка. Тези учения са демонстрация на сила, психологическо въздействие върху населението, върху ръководствата и армията на съседните държави. Но трябва да кажем, че това, което са направили Латвия и Естония, е впечатляващо. Те са отлично подготвени, добре въоръжени и знаят какво ги очаква. Освен това има оперативно съгласуване между тях, Полша, Германия и новите членки като Швеция и Финландия. Всички са дали заявки с какви сили и средства могат да участват в отразяване на евентуален удар. Планът е прозрачен и ясен за руското военно и политическо ръководство. Но пак ще се намери някой, който да каже: „Аз не знам къде са тези страни на картата, какви са тези литовци, латвийци, естонци. Ние от Испания, примерно, няма да пращаме хора да умират заради тях“. Русия разчита на този психологически пробив, а след него на политически и военен.

Характерното за хибридните заплахи е, че те не са регулярни и не са симетрични. Веднъж с дронове, друг път със самолети, после с кораби в Балтийско море, които уж охраняват търговски плавателни съдове, но всъщност режат комуникационни кабели на съюзници.“, обясни още той.

Член 4 от Вашингтонския договор

„Мнозина смятат, че няма връзка с член 5, но такава има и тя е очевидна. Когато една държава като Полша е заплашена от агресия, но все още няма открити бойни действия, тя може да свика консултации с останалите съюзници. Това е именно член 4 – подготовка за евентуално задействане на член 5. Полша излага фактите, обяснява ситуацията и търси мнението на съюзниците. Ако последва по-видима и ясна агресия, член 5 може да бъде активиран незабавно.“

Консултират се, а нападателят остава ненаказан

„Хибридната заплаха е направена така, че да изглежда като провокация, дори да се твърди, че Украйна е провокирала Полша, за да въвлече НАТО срещу „миролюбивата“ Русия. Всички знаем, че това не е вярно, но няма конкретен повод за задействане на член 5. Дроновете – 23 или 25 на брой не са попаднали случайно на полска територия. Но няма пряка заплаха, няма видима агресия, няма руски войници на полска земя. Затова член 5 не може да бъде активиран. Въпреки това водещите сили в НАТО – Франция, Великобритания и Германия, осъдиха действията на Русия, нарекоха Путин лъжец и военен престъпник.“

Могат ли руските дронове да се тълкуват като „руски крак“ на полска територия

„Член 5 е писан в други времена, когато войните се водеха по различен начин. Днес дроновете са част от агресията към Полша, която е основен логистичен канал за помощ към Украйна – сухопътна и въздушна. Посланието е ясно: „Полша, не се ангажирай толкова с Украйна, защото ти си следващата“. Това е заплаха без пряка военна агресия. Никой не може да ѝ да отвърне с ракети или авиация, защото би изглеждало като прекомерна сила.“

Критики към Полша

„Всеки може да отправя упреци. Важно е решенията да бъдат адекватни. НАТО и ангажираните държави трябва да реагират още при първите сблъсъци между Русия и Полша.

Кой какво е казал, кой какво не харесва, това са принципни въпроси. Всеки може да критикува, както публиката на стадиона крещи: „Защо не вкара гола?“ На въпроса дали е имало нужда да се стреля с толкова скъпи ракети по дронове, отговорът е – това е било наличното оръжие – с него са действали. В реална бойна ситуация никой не води сметка за цената. В момента се правят анализи, разбор на действията, и Полша ще се снабди с по-евтини системи за борба с дронове, както направи Украйна. Там, където реакцията е била неадекватна, сега се прави анализ. Да, с малко закъснение, но дроновете са свалени. Няма жертви, няма разрушени сгради или военни обекти.“

Какво следва и готова ли е Европа

„Следващият ход би трябвало да бъде ясен и системата трябва да е напълно готова и при нова провокация да се действа решително, както Турция постъпи с руския самолет. Иначе рискуваме да се върнем към логиката на Мюнхенските съглашения – отстъпваме, отстъпваме, докато агресорът разгърне цялата си военна мощ. Някои критици твърдят, че съвещанията и консултациите са форма на отстъпление. Но аз не го виждам така. Тази провокация има и друга цел. Ако НАТО отговори с пълната си военна мощ – въздушна, ракетна и всякаква друга, Русия може да се представи като жертва и да заплаши с употреба на ядрено оръжие.

Четох анализи от военни и политически експерти от различни страни, които казват, че след като Русия не успява да спечели войната в Украйна вече 11-а година, тя може да се опита да прехвърли конфликта към Полша и НАТО, като отчаян ход. И след това да заплаши с ядрено оръжие, за да принуди преговори. Преговори, в които Русия да се представи като жертва на агресия от НАТО и да търси максимално изгодни условия за излизане от войната. Това не бива да се изпуска от внимание. Затова реакцията на съюзниците е премерена, разумна, а неистерична.

Представете си – няколко дрона, за които Русия твърди, че са излетели от Беларус или другаде, и изведнъж НАТО отвръща с ракети. Това би било повод Русия да използва тактическо ядрено оръжие и конфликтът да ескалира до непредвидими мащаби.“

Готова ли е България

„За атаки като тази над Полша имаме някакви средства. Макар и остарели, системите за противовъздушна отбрана все още функционират. Имаме и други възможности да свалим отделен дрон. Но ако става дума за масирана атака със стотици дронове – както Русия прави срещу Украйна, тогава не сме готови. Тези атаки целят да претоварят системите за ПВО, да ги накарат да свалят фалшиви дронове, докато бойните и камикадзе-дроновете проникнат и нанесат щети. В този смисъл България е една от най-изостаналите държави в НАТО по отношение на превъоръжаване и модернизация. Тоест, ще разчитаме на помощ от съюзниците. На международната солидарност.

И все пак, има и нещо навременно. Поръчани са брегови ракетни комплекси за защита на нашето крайбрежие и на частта от Черно море, която попада в българската акватория и икономическа зона. Тези комплекси са отбранителни и имат обсег до 180–185 км. Това е разумна стъпка. Вероятно ще бъдат доставени в рамките на година-две.“, обясни той.