Епидемиологът от Оксфорд Петър Марков с тревожен сценарий: Към нас идва голяма вълна, случаите може да стигнат до 10 000 дневно – трябва да се въведат светкавични мерки (ГРАФИКИ)

Епидемиологът от Лондонското училище по тропическа медицина и докторант от Оксфордския университет д-р Петър Марков направи детайлен анализ на развитието на коронавируса у нас. Във Фейсбук страницата си Марков предупреди, че ако не се вземат спешни мерки и разпространението на заразата продължи така, заразените на ден могат да стигнат и до 10 000.

Ето какво още пише той:

„От три седмици броят на новозаразените със САРС-коронавирус-2 в България расте експоненциално по учебник. През последните 2 седмици броят на новите случаи е нараствал средно с по 100 всеки ден (графиките показват промяната в дневния брой на (i) заразени и (ii) смъртни случаи, източник https://www.worldometers.info/coronavirus/country/bulgaria/ ) След обичайното затишие на уикенда, броят на докладваниете заразени от вчера, понеделник е с цели 600 човека повече – от над 1500 новозаразени за деня в петък, до над 2200 новозаразени вчера. Нарастване. С 600 нови заразени. Нека си припомним че само преди седмица беше новина че има 1000 заразени за ден. През вчерашния ден са докладвани 40 случая на хора загубили живота си в резултат на Ковид-19.

Както посочих и дискутирах в анализ още в средата на септември (тук: https://www.facebook.com/peter.markov/posts/10166145497830354), докато във Франция, Италия и Испания например, дневният брой на заразените сега е от 2 до 6 пъти по висок от пролетта, дневният брой на смъртните случаи в тези страни е 3 до 6 пъти по нисък. В България положението е много различно. Броят на смъртните случаи на ден като обща тенденция почти не е спирал да расте и сега е около 20 пъти по-висок от този през пролетта. Тази относително висок брой на смъртните случаи при нас е важен освен сам по себе си, като безспорно най значимото последствие от епидемията, но и защото е индикатор за броят на тежките случаи и от там капацитета ни да им помогнем.

Както многократно досега съм отбелязвал, между установяването на инфекцията и евентуалната смърт е налице закъснение във времето от около 3 до 4 седмици. Това означава че сегашният (вече от 2 седмици нарастващ) брой смъртни случаи отговаря на заболелите преди около месец. Съвсем опростено казано за илюстрация, смъртността от вчерашния ден е резултат от случаите от 26ти септември. Ако на графиката сравним броя на случаите от 26ти септември и с този от вчера, виждаме че тогава е имало 168 потвърдени инфекции, а вчера имаше 2,243 потвърдени инфекции. Става дума за нарастване в дневния брой заразени от около 13 пъти за 1 месец. И от тук следва логичният въпрос: когато след 2-3 седмици част от днешните над две хиляди открити (в добавка към неизвестен брой неидентифицирани) заразени започнат да се влошават колко човека ще имат нужда от интензивна грижа и ще можем ли да им я осигурим. Същият въпрос разбира се стои и за днешните все още неизвестен брой заразени, за утрешните, тези от вдругиден и и т.н вероятно нарастващи. Този въпрос го задаваме в момент, в който от всички страни никнат изказвания и признаци от сектора че капацитетът на болниците е запълнен или близък до запълване. Тук трябва да припомним и че отделенията за интензивно лечение не са предназначени само да лекуват Ковид-19 болни. Ясно е че всички останали ‚рутинни‘ тежки и животозастрашаващи състояния, които изискват интензивно лечение, няма да спрат.

Да обобщим. По всичко личи, делът от бъдещи критично болни дори на днешните заразени е с потенциал да залее и блокира здравната система след седмици, а броят на случаите вече расте със стотин на ден. Броят на заразените вече е огромен. Растежът не показва никакви признаци на забавяне, напротив – дотук се ускорява. Ако тези темпове на нарастване и ускорение се запазят, няма да е изненадващо ако до седмици нарастването бъде с хиляди на ден а броят на докладваните случаи достигне 10,000 дневно.

Към нас идва голяма вълна. Големият брой заразени здравни работници, постепенното запълване на болниците в момента и починалите учители са само предвестници. Постепенни и частични мерки няма да свършат работа. Трябват светкавични и ефективни действия за контрол на епидемията в България. Нужно е спешно приоритизиране на тези мерки, които ще доведат до най-бързото и ефективно пресичане на експоненциалното нарастване на броят на заразените. Наборът от мерки е широк и трябва да бъде формулиран в резултат на внимателен анализ, но ясни първи кандидати са:

– Трябва без никакво забавяне да се затворят всички нощни заведения и да се преосмисли работното време и пространствената организация на всички заведения на закрито.

– Трябва много внимателно да се претегли ползата от поддържането на присъствено обучение в училищата срещу рисковете произтичащи от техния значителен принос в поддържане и ускоряване на предаването на вируса сред обществото и съответно увеличаване на броя на тежко болните и смъртните случаи.

– Трябва час по-скоро да се въведат ограничителни прагове за броя на хора при събирания и струпвания.

– Както във всеки един момент до сега е ключово да се разгръща все по-масово, евтино (включително и субсидирано) и достъпно тестване, изолация на заразни и карантина на контактни.

– Маските са без алтернатива като ефективно, достъпно и лесно средство за защита.

– Нужен е стриктен работещ и непреставащ контрол върху прилагането на всички въведени мерки.

– Нужно е да се обясни и обяснява на обществото на достъпен и убедителен език защо се въвеждат тези мерки, какво конкретно се цели, защо контролът на епидемията е жизненоважен за отделния човек и за обществото като цяло и защо неудобствата, които те пораждат са далеч за предпочитане пред алтернативите. Нужна е ясна, авторитетна, но в същото време окуражителна комуникация.

– Нужна е борба с дезинформацията, фалшивите новини и неверните твърдения за епидемията и мерките за контрола и. Особено е важно опровергаването на неверни твърдения и дезинформация идваща от устата на хора говорещи от позицията на научни или медицински авторитети или възприемани като такива. Това е отговорност както на Националния щаб, така и на лекарския съюз и на професионалните асоциации в свързаните с проблема медицински специалности.

Опитът на други държави (Великобритания) от първата вълна през пролетта показва, че когато кривата на нарастване на броя на случаите е с експоненциална форма и когато сме стигнали до хиляди на ден, то забавяне на ефективни мерки дори с дни има потенциала да даде доведе до голям брой добавъчни и предотвратими смъртни случаи.

Затова, тряба да се действа днес, сега. Не утре, и не следващата седмица.

Сега!“