Ето така я помня аз – зимата на моето детство

В града пред блока нямахме стръмни брегове, но се намираха, едни странични части, тъй като има денивелация и следващата редица на блокове са на около 4 м височина, така че покрай тях се оформяха пързалки, пък и макар по-кратки около 10-15 м, които продължаваха през пътя на междублоковото пространство.

При нас се изграждаха бойни крепости. За да си го представите, то бе, стена около 1 м висока и 1,20 м широка, дебела около 20-30 см (в основата по-дебела и леко по-тънка към върха). От вътрешната и страна се правеха „джобове“, къде се слагаха „амунициите“, добре оформени, до заледяване снежни топки, а заледяването ставаше с онези детски шушкави ръкавици с един пръст, ако някой се сеща – моите бяха сини… и с тях ставаха много здрави топки. След като се подготви крепостта за бой, имахме около 10 мин всеки и се даваше начало. Не си спомням правилата, но май не трябваше да те улучват, а ако те улучат губиш играта. Играехме или по единично или по двама зад крепост.

2. Втора игра, беше да си правим писти за бобслей. Пак се изграждаше съоръжение с височина около метър и широко 20-30 см. По средата се правеше улея. А предварително вкъщи се правеше бобслея. Той ме от количка мачбокс (бълкгарските), които се слагаха върху малак счупена част от линийка, която се подвиваше чрез нагряване под свещ. А май си спомням че боба се правеше и от пластелин, изцяло, и вътре се правеше място за някакво човече от друга игра или корекомска играчка. И така. С количките си играехме по 1-2 часа. Докато направиш пистата, изгладиш я пак перфектно с онези шушкави ръкавици.

3. Правили сме и снежен човек пред блока…

4. Най-култовото в архитектурен план бяха онези къщи на ескимосите – … забравих им името сега. Та , за целта, натрупваха огромно количество сняг на едно място. Обикновено като търкаляхме топки, които бързо лепяха. След като се вдигне сняг от около 1.50 м във върха и диаметър пак около 1.60-2.00 м, почвахме да дълбаем отвътре. И така, след около час работа на 3-4ма човека, се оформяше хубав дом за живеене. Отвътре се стабилизираше колибката, изглаждаха се ръбове и т.н. И накрая всеки влизаше да се изкефи как е в иглуту (ако се не лъжа, май така се казваше).

5. Иначе най-готско бе да карам експериментално Школника си в сняг. Бе супер екстремно да се поднасяш в сняга и да биеш контри. Или пък сме играли и футбол за кеф… Естествено на площадклата пред блока, когато бе твърд и утъпкан снега.
И накрая. За филма на Зико. Мисля че е коментиран някъде из хилядите статии на НД. Филма бе канадски. И благодарение на НД и аз си го бях припомнил. Беше много готин, но и тъжен защото „Кучето което спря войната“, не продължи земния си път… И там имаше много битки. Деца си построиха крепост, голяма, и имаха таен изход за бягство.

„Помня, че в най-ранната ми детска възраст ми беше любим един – за едни лапета дето воюваха и си правиха снежни замъци и си ги превземаха. “и от 03.01.2006г. в форумс.фен.нет„ … филма не съм го срещал но името му е „Кучето което спря воината“ …“.

А Вие имате ли незабравим спомен от зимите на вашето дество?

Източник: socbg.com