Истинска история: Ще измрем, ако не сме с коронавирус!

Докато правителството и Щабът са се фиксирали в борбата с коронавируса, не виждат, че животът на всички останали пациенти буквално виси на косъм.

Предлагаме ви една истинска болнична одисея от последните дни, споделена във фейсбук, която ще ви шокира. Но тя отразява реалното състояние на здравната ни система в момента:

Споделям една история отпреди няколко дни.
Не е фейк. Става въпрос за мои близки.
Въпросът ми е къде и в колко часа да ръкопляскаме на това?!

“През нощта срещу понеделник, мъжа ми вдигна много висока температура, 41 градуса. Тресеше се целия. Много се изплаших. Той не искаше са тръгва за болница, карахме се, в крайна сметка тръгнахме.
2 часа през нощта. Къде да го водя? Съгласно указанията – във ВМА. Аз съм дисциплиниран човек, знаеш. Отиваме в спешния кабинет на ВМА. Охраната спи, дежурния също. „Вие за какво сте?”
– Ами, такова… висока температура…
Идете в инфекциозното, но спрете колата на Георги Софийски и натам пеш!
Не знаех, че е почти 1 км.

Влача си човека с над 40 градуса температура. Вали сняг, киша по краката, студен вятър… красота! Поне няма хора по тротоарите да ги заразяваме.
Стигаме инфекциозното. Там – нищо. Два телефона, пълна тъмница, няма жив човек, няма никакви указания, само едно листче за пристигащи от Китай. Ние не бяхме от Китай, но допуснах, че ни касае.

Въртим се като обрани евреи. На него му е лошо. Мрънка ми където съм го повлякла по болници.
Накрая разчитам на една микроскопична табелка дежурен телефон! Разгеле! Звъня. „Ама защо на мен ми звъните? Аз съм главен дежурен по академия!” Ъ?? А на кого трябва да се обадя? „Чакайте, аз ще звънна!”
Чакаме. Половин час нищо не се случва. После пристига една сестра – „обиколете през другия вход”.
Обикаляме.

Пристига и втория „космонавт” – явно лекарка. Пак –„Вие за какво сте?”
– Ами такова… 41 градуса температура…
– Аааа, това не е корона! Не сте за нас!
– Ама как, ние сме в карантина, в работата му има колега с положителна проба, води се контактен…
– Ами много му е висока температурата, не сте за нас, ние се занимаваме само с корони!
– Добре, какво да правим? Къде да го водя?
– Ами където искате!
– Добре де, поне рентгенова снимка няма ли да му направите, може да е пневмония!
– Ами не! Ние се занимаваме само с корони

Тръгваме. Мъжът ми е бесен и е с 40 градуса температура. 15 мин да стигнем обратно до колата, мокри като мишки.
Тръгваме за Токуда, все пак плащаме и допълнително здравно осигуряване. Там висим още 40 мин. Наближава вече 5 часа…
Пристига накрая едно докторче, без да го прегледа, от 3 метра ни изпрати обратно вкъщи. Помолих го и него: „Нека направим снимка, човекът може да е с пневмония…”
– Ами нямаме тестове, ако е заразен – не можем да го снимаме! Прибирайте се и се лекувайте!
Рева от безсилие.

Търся връзки за да му направим снимка. Проблем: никой не преглежда! Ще измрем, ако не е корона! Намерих връзки, снимахме го. Вече беше понеделник след обяд. Тежка пневмония. Засегнати са и 2-та дяла на дроба му.

Лаборантката се притесни от картинката. Стана късно, минава 3 следобед, никъде не можахме да намерим пулмолог…
Вторник!
Намерихме пулмолог, консултира ни! Разгеле! Започнахме един антибиотик, но картината сложна, всички които я видяха казват, че е за болница.
Питам – коя? Къде да го карам? Пробвахме връзките си за пулмологията на Александровска. Цъ! И там било само за корони!
Сряда.
В Доверие го прегледаха. Изписаха антибиотик на система, венозно. Пак проблем, не се продава свободно в аптеките… хайде пак: познати, тичане, нагоре-надолу…
Не знаехме какво да правим… въобще не бях сигурна дали ще се грижат за него в болницата и дали няма да го заразят с нещо друго….

И така, със системите, с лекарствата и всичко друго – лекувам пневмонията му у дома! Полулегално. Търсим кой да му включва системите. Консултации по телефона. И така…

Изстраданият ми извод – Годжи много сладко приказва, може да му повярваш, докато не ти се наложи да го изпиташ системата му на собствен гръб. Положението е много зле! Тотално са дезинтиресирани. Впечатлението ми е, че хал хабер си нямат какво да правят. Готови са да ни оставят да измрем, понеже не сме болни от свидната им корона.
Добре, че има и добри хора, приятели, познати, за да се лекуваме полулегално, просто защото отказваме да мрем…
Това е, Ники!
Разказах ти. Знам, че не че те изненадвам, но е много тежко сам да го изпита човек.
Мисля, че се справих, засега.
Исках да ти напиша от първо лице за “организацията” и “протоколите” им…

Докторите са като мухи без глави, разхождат едни космонавти и търсят корона, а хората си боледуват и умират от други болести, и няма кой да ги лекува! Жалка работа! Да се молиш и да търсиш връзки за обикновен рентген, представяш ли си?

От ВМА космонавтката ни изпъди, където искате може да си направите снимка, потърсете частна клиника, лаборатория…. на човек, с 41 градуса температура!
Това е гавра с хората!
Младото докторче от Токуда също: „Прибирайте се вкъщи, след 2 – 3 дни ако няма подобрение…”
Два-три дни??? С тая температура?
Добре, че не ги слушах!!!
Не ми се мисли какво щеше да се случи, ако им се бях доверила!!!”