Млад лекар обикаля безплатно селата и лекува забравени от Бога хора, обявиха го за герой

Много български лекари отиват в чужбина. Шеип Панев също заминава, но вместо за Западна Европа поема към изоставените села на Северозападна България.

Той се наема да лекува самотните възрастни хора, които сякаш са забравени от Бога – и всичко това, без да взима и стотинка.

Вижте неговата история:

Баба Милка е вдигнала кръвното. Сигурно е от сапунените опери, които гледа всеки ден, казва тя. Споделя, че преживява някои от историите много емоционално, а други, които намира за примитивни, само я дразнят. Въпреки това не изключва телевизора. Високото кръвно може да се дължи и на факта, че не си пие редовно лекарствата.

„Трябва да си взимаш лекарствата по едно и също време – рано сутрин, а не късно след обяд, това е много важно“, казва ѝ Шеип Панев.

Съвсем скоро той ще се дипломира като лекар. Днес е пристигнал в село Лютиброд в Северозападна България на около 100 километра от столицата София. Тук преглежда малкото останали възрастни хора. Северозападна България е един от най-бедните региони в ЕС. Младите хора отдавна са напуснали селата и се прибират само по уикендите. По тези места хората виждат лекар само веднъж в месеца – но само лете. През зимните месеци всичко зависи от времето.

Шеип Панев е на 24 години и тази година му предстои дипломиране като студент в МА. Част е от програмата “Забавно лято, грижовна есен“ – проект на BCause и фондация „Направи добро Александровска“. Тя стартира през 2015 , а той става част от нея през 2016. Лекари от МА заедно със стажанти медици (стипендианти на „Готови за успех“) обикалят села в България, в които рядко стъпва лекар и преглеждат безвъзмездно жителите им. В родното село на Шеип за един ден са дошли на преглед 200 души, разказва ни той. Бавно и премерено. Така говори иначе усмихнатото момче срещу нас. Не иска да изпусне нещо или да обърка дори малък детайл. Въпреки, че му предстои дипломиране, пътят му като лекар една сега започва. И ни се струва, че е верен.

– Шеип. За първи път чувам това име. Откъде произлиза?

– Много хора го бъркат, казват го по всевъзможен начин – Шейп, някои Шийп. Лично аз не съм срещал друг човек с подобно име, освен дядо ми, който се е казвал така. Но не зная откъде идва. Не е турско, нито българско, проверявал съм. Може би най-близкото, до което съм стигал, е арабското Шуайб, което означава „показваш верния път“.

– Защо избра медицината?

– Аз съм от Абланица, едно голямо село близо до Гоце Делчев. Там има и гимназия, която съм завършил. Не е имало момент в живота ми, в който да съм се чудил какво ще работя един ден. Имал съм (и все още имам) интерес към историята. Дори освен медицина, кандидатствах и право, просто за да видя колко съм подготвен. Но никога не съм мислел, че ще правя това. Записах медицина.

– Никога ли не си съжалявал за избора си? Вече си на 24, а тепърва ще специализираш, де не говорим за тежките изпити и за една наистина не добре платена перспектива у нас.

– Мислел съм, че по много по-различен начин би се развил животът ми, особено като гледам мои съученици, които вече сменят втора-трета работа, някои имат семейства, осигуряват си жилище… Имам приятел, който завърши компютърни науки, с доста прилични доходи е, което при нас няма как да се случи. А аз още не съм завършил (усмихва се). Но никога не съм съжалявал за избора си.

– Заинтригува ме програмата, от която си част. Разкажи повече за нея.

Тя е съвместно на фондация BCause, където аз съм стипендиант по програмата „Готови за успех“ и фондация „Направи добро Александровска“. “Забавно лято, грижовна есен“ е името на инициативата. Идеята е при тези прегледи лекарите да са от МА, а студентите, които им помагат, да са стипендиантите медици от „Готови за успех“. Така за нас се осигурява и стаж, и опит.

– Как се организира подобно посещение?

– Когато се определят кои места ще бъдат посетени, там отиват представители на фондацията и се срещат с кмета. Казват му какви лекари имат на разположение и питат от какви специалисти има нужда населеното място. След това започва да се мисли за мястото, където могат да бъдат извършени тези прегледи, защото ортопедът и кардиологът например имат нужда от кушетка, фотьойл, а там няма много такива помещения – здравните служби са или малки, или полуразрушени. Най-често сме или в кметството, където ни освобождават помещения, или в училищата. Дори се натъкнах на част от едно кметство (там е била здравната служба), където времето сякаш е спряло. Не зная дали сте попадали на снимки от Припят след Чернобил – беше същото. Аптечката дори беше заредена, сякаш ще се ползва на другия ден, а не е пипана десетки години. Истински призрачно.

– Как хората в малките села разбират за вас? Това най-вероятно са възрастни хора, които нямат ФБ или нещо подобно.

– Средната възраст на пациентите ни е 70 години, въпреки че никого не сме връщали. Задачата се падаше на самото кметство. Те правят на обикновени листове надписи къде и кога ще идват лекари или пък представителите на фондацията носят плакати с информация кога, къде и какви лекари ще идват и с изричната информация, че прегледите са безплатни, за да може хората да нямат притеснения и да дойдат колкото се може повече от тези, които имат нужда. И въпреки това няколко пъти идваха хора с направление. Други пък след прегледа питаха колко струва, притесняват се. Въпреки ниските си доходи, питаха, искаха да платят за прегледа.

– От какво страдат най-често тези хора?

– Възрастните хора страдат от самотата, от липсата на внимание. Но иначе, както навсякъде по света, на тази възраст най-разпространени са заболяванията на сърдечно-съдовата система, ендокринологичните, включвам и диабета, и заболяванията на щитовидната жлеза. Често хората имат нужда и от офталмологичен преглед, тъй като това е една по-тясна специалност и в малките населени места или няма такъв лекар, или лекарят е само един.

– И как се решава този проблем? Все пак това да виждаш е важно нещо, дори и да не работиш на компютър.

– Или изобщо нямат очила, или носят някакви, които отдавна не отговарят на техния диоптер. Но те са намерили решение и си купуват очила от магазините “Всичко по 1 лев”. Отиват там, пробват и ако виждат по-добре, ги взимат.

– Това не е много добре за очите, нали?

– Разбира се, има значение какво е междузеничното разстояние и много други неща, които не могат да се определят само с мерене на очила. Но така е най-евтино, бързо и лесно за тях. Така са намерили решение на този проблем. Лекарят, кметът и попът – това са били най-важните хора в селото едно време. Вече лекари в селата обаче няма. Какво правят хората, като ги заболи нещо?

На местата, в които бяхме, повечето хора са с много висок праг на търпимост на болка. Когато ги боли нещо, те просто си казват: „Ще ми мине“. Високото кръвно за тях не е болест, не е непоносима болка, обикновено не им пречи на ежедневните дейности и не му обръщат внимание. Същото е и с диабета. Много хора над 70-годишна възраст за първи път на тези прегледи разбраха, че имат диабет. Търпят и чак когато започне силно да ги боли или да им пречи на ежедневната дейност, търсят медицинска помощ. За спешни състояния се обаждат на Спешна помощ, с хроничните просто си живеят.

Източник: Интервю.то