Плачков: Половината съученички на дъщеря ми на 15 години родиха, други бяха убити

Харизматичният актьор Веселин Плачков е роден в Плевен, но близо 20 години живее в Белене, защото родителите му работят в Атомната централа там. Още като ученик, той е много артистичен и се записва в детски театрален състав, но вместо в НАТФИЗ кандидатства в полицейската школа в „Симеоново“, по настояване на баща му.

Фактът, че не го приемат не го натъжава, защото открива пътя му към Театралната Академия, където влиза в класа на проф. Димитрина Гюрова. Огромна популярност му носи ролята на Васил Левски, във филма на Максим Генчев – „Дякон Левски“.

Той участва в редица известни филми и сериали, като „Ботев“, „Дамасцена“, „Забранена любов“, „Пътят на честта“, „Викинги“, „Краят на 20-ти век“… Преди девет години актьорът, който е и заместник директор на Плевенския театър, откри любовта в лицето на известната певица Мариана Попова. През 2018-та година се роди дъщеря им Екатерина. Двамата имат по една дъщеря и от предишните им връзки. Мариана и Веселин си партнират на театралната сцена в спектакъла „Виновни“. Ето как артистът отговори на няколко въпроса на колегите от „Труд“:

– Веско, възстанови ли се вече след счупването на крака и травмата, която получи след тежкото падане през май?

– Още се възстановявам, сега ме учат отново да ходя, след два месеца гипс и физиотерапия в Плевен, където има страхотни специалисти. Радвам се, че вече съм с една патерица и следвам инструкциите на лекарите – „пета-пръсти“, а като слушаш и изпълняваш, всичко върви добре!

– А твоята половинка Мариана Попова грижи ли се добре за тебе?

– О, Марианка отнесе целия бой! Още от първия ден, когато ми сложиха гипса, тя пое всичко и дори ходихме на море с нея и детето – товари и разтоварва, грижи се за мен… Имам железен боец до себе си, няма мрънкане. Ако можеше и да шофира, може би щеше да осъзнае, че не ѝ трябвам по никакъв начин! (Смее се)

– Въпреки всичко ти не спираш да работиш…

– Да, дори този месец, когато бяха рехабилитациите, всеки ден бях в Плевенския театър, както и в Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Там също има още работа, защото предстоят няколко големи събития през август, вкл. и връчването на дипломите на медиците, които завършват. По този повод, не разбирам как в една държава обясняваш на медици, или на който и да е, че е нормално да взимат заплата от 2000 лева! В същото време, след масовите протести, някакви хора от Парламента казват, че няма как да взимаш толкова и че няма пари, на фона на скъпия им автопарк… И аз се опитвам с моята фантазия да си дам отговор на този абсурд у нас, но ако мога ще съм гений, защото не виждам логика във всичко, което се случва. Но тук явно е така, дори и в неравноделните тактове в народните ни танци няма много логика. Българинът е извън логиката, но много пъти това ни е спасявало.

– Какво можеш да разкриеш за новата пиеса с твое участие „Любовници в излишък“ и какво е усещането да си партнираш с актриса като Аня Пенчева?

– Пиесата е в този комедиен жанр, който стана нещо екзотично, защото е комедия без вулгаризми и голи хора и пак е смешно! Моята роля в пиесата е на мъж на Аня Пенчева, която е прекрасна актриса, блян за много мъже в България. Виктория Колева от Народния театър, преведе пиесата и тя също играе в нея, както и други прекрасни актьори от Плевенския театър – Георги Ангелов, Михаил Лудин и Иван Жунтовски. Чудесно си партнираме с Аня, тя е страхотна свежарка! Има едни хора, дето се раждат остарели, докато Аня Пенчева има душа на дете – тя е един мил, приятен, щур човек и талантлива актриса. Италианците си имат София Лорен и Моника Белучи, а ние имаме Аня Пенчева! Мога да кажа, че тя се грижи за всички ни и на всеки празник носи подаръци за целия екип.

– А с какво те изненада за твоя рожден ден, който беше в края на юни?

– Тогава само ми се обади, защото още бяхме в Бургас. Точно имах лекции в университета там – пред професори, доценти и директори на училища! Това е една хубава инициатива на Бургаския университет. Иначе, Аня  прави много интересни подаръци. За Коледа, тя дори се беше консултирала със Сашо Кадиев откъде да ми вземе чорапи с еленчета, защото той е известен с атрактивните си чорапи. От актьори като нея, има на какво да се учим – как се влиза в театър, как се общува и как се работи професионално.

– Ще се чувстваш ли повече европеец, с евро в джоба?

– Сега се появиха хубави лафове по темата, че „който няма левчета, няма да има и евро“! Първо, европеец какво значи?! Едни от последните думи на Левски на разпитите пред турския конак, които ги има в архива, са: „Дойдоха европейци и искат всичко да завземат, даже и Османската империя, а Султана ви ги прави лекари и доктори!“ В архива се вижда какво е Европа за Левски – колко е „за“ и колко е против Европа. Има и един хубав монолог на Христо Мутафчиев, в ролята на Стамболов: „О, щяла да каже Европа, не било хуманно!“ За коя Европа говорим – да си припомним как е натрошен древният град Плиска от „добрите“ европейци и как изнасят от българските богатства, докато ние сме под турско робство! Не можем да кажем, че всички европейци са такива, защото светът въпреки всичко еволюира.

– Какво мислиш за това, че наричат всеки, който каже, че държи на българския лев – „путинист“, или „копейка“?

– Старият мач, игран цял живот – да ги разделим на две! Като не си за това, значи си за другото, ако не си за Зеленски, си за Путин, и ти говорят подобни тъпотии. Политиците ни казват, че ние можем да бъдем пълноправен партньор в ЕС – на кой бе?! Все едно дъщеря ми, която е на шест години, да е равностоен партньор с Антъни Джошуа и Майк Тайсън… И всичките анализатори да мълчат тихо отстрани, защото не виждам по никакъв начин у нас да се стимулира селското стопанство, животновъдството, учените, производителите – никой! Първо нямаш вътрешна политика, а ако излезеш навън, без да си уредил нещата в страната, ти не си партньор, ти си един просяк! Както обяснявам на творци, че като ходиш при спонсори, ти трябва да отидеш при тях не като просяк, а да им покажеш, че чрез труда, творчеството и постигнатите резултати, ти ще популяризираш и ще работиш, както за твоето, така и за тяхното име. Ние в момента просим да ни обърнат внимание. Забавното е, че и тези, които най-много произвеждат в Европа, сега просят от „просяците“ в ЕС!

– Вярваш ли, че политиците ни ще се справят със спекулата и инфлацията?

– Преди ни призоваваха – нека се борим с простотията и чалгата! Тя тази война отдавна свърши и победи чалгата. Сега казват, че ще се борим с инфлацията и спекулата, ама то и тази борба свърши! Миналата седмица напазарувах за вкъщи и вече 200-300 лева не ти стигат в магазина – цените постоянно растат!

– Имаш ли познати в Гърция, или Хърватия, и как им се отрази влизането в Еврозоната?

– В Гърция са много зле, много падна нивото на средната класа и хората не работят за добри пари. Половината българи вече ходят в Гърция на море и превърнаха Северна Гърция в български плажове! Преди 9 години, с колега ходихме да ловим риба там и като видяхме кенчета от българска бира и цигарени кутии, веднага ни стана ясно, че и други родни рибари са стъпвали на тази река. (Смее се.) Едно е 10 дена да си попечеш гърбината, съвсем друго е да си изкарваш парите там! Хора, които работят към ООН, обясняват, че в момента България държи едно положение на ръба, но досега имаше една сигурност и предвидимост при нас, което е хубаво.

– Според теб, какви хора трябва да бъдат канени да говорят по актуалните теми у нас?

– Ако излязат хора с влияние, като Лили, Васил Найденов, Любо Киров, да говорят по актуалните проблеми – може би ще има чуваемост! За съжаление, покрай социалните мрежи вече лишихме хората от техните идоли, защото като видиш, че този човек е като другите и различните битовизми в живота му – магията изчезва! Като малък, като видех Стефан Данаилов и Васил Михайлов и за мен беше равносилно на това да видя извънземно!  Яворов и Дебелянов са разбирали, че хората имат нужда от герои, но в момента Яворовото харамийство изчезна! Днес, фини хора с добре изрязани нокти и бради, ни обясняват, че това, което ни се налага е правилно!

Нелепо е, все едно ние да обясняваме на живущите в Харлем, че е много яко да живеят с потури и да варят боб в гърне. Тук, някакви си хора ни убеждават в разни неща и оставиха децата ни да ходят в локали, а всяка втора, или треторазрядна мутра да кара като джигит на пътя! Да, хванаха двама-трима колеги за назидание – мога да го разбера, ако важеше за всички… Същото е и за дрогата, дали висшите ченгета не знаят кой продава наркотиците?! Ако не знаят – да се разходят до бабата, която стои пред фурната, или магазина, да я питат и ще разберат.

– Голямата ти дъщеря следва в чужбина. Притесняваш ли се за нея, предвид сложната ситуация навсякъде?

– Познавам си детето и се радвам, че устоява. Дъщеря ми следва „Криминалистика“ в Манчестър, а там половината й съученички на 15 години родиха! Други нейни съученици ги убиха… У нас не е по-розово, тук имаме 15-годишни, които душат деца или ги пребиват…

– Съвместният ви спектакъл с Мариана се казва „Виновни“. Кога ще го играете пак и да очакваме ли други нови роли от теб?

– Преди два месеца, като си счупих крака, имахме покани да го играем, но за момента съм стопирал абсолютно всичко. Ние двамата не работим с мениджърска фирма и ни е много трудно, още повече, че спектакълът ни не е на комерсиална тема, а за опошляването на изкуството. Радвам се, че имаме нашите хора и публика и директно ни откупуват, както от общини, така и директори на театри. Относно ролите, през новия сезон ще имаме премиера на представлението „Щуро племе“, което репетираме с 18 актьори от Плевенския театър. Събрали сме се много сериозен екип, сред които проф. Кокалов и неговата съпруга Петя Стойкова, която е сценограф и автор на костюмите.

Много мощен спектакъл. Режисьор е Борис Радев – мой голям приятел, а музиката е на Асен Аврамов. Концентрирал съм се над това, а другото което също ми е приоритет е наша частна инициатива – „Аз обичам Плевенския театър“. От 1-ви септември в Плевен, възстановяваме и репетициите на „Любовници в излишък“.

– През 2026-та, ще станат 10 години, откакто сте заедно с Мариана, ще има ли сватба за юбилея?

– Много искам да има сватба – да я видя Попова булка, да потанцуваме и да има меден месец! Най-сетне нашите родители да се сетят, че сме живи хора, да вземат кучета и деца и поне пет дена да сме някъде само двамата. Мога да отправя призив, като влезем в ЕС и Европа да подсигури и организира нещо за двама бедстващи артисти, за да могат да се вземат! (Смее се.)

– В какво вярваш?

– Вярвам в Мариана и в семейството – желязна е! Вярвам и в природата. В началото бях против да имаме кучета, но открих, че от животните има повече смисъл от нас хората – всяка една мравчица е по-нужна от нас в глобален аспект. Разбира се, има и много ценни хора. Наскоро, в тв-шоуто „Колко ми даваш?“, с Марианка се запознахме с едно детенце, което се оказа много умен сладур и в момента създава квантов компютър! Човек с това можене и знание трябва всички да го познават, а не само да знаят на колко години е, защото той е по-важен от тези, за които