За България
Първи опит за въздушно заснемане на турските позиции край Одрин през 1912 г.
На 17 ноември 1912 г. поручик Радул Милков и британският кореспондент и фотограф Гор, известен в историческите източници като Gore, се издигат със самолет „Албатрос“ над Одрин. Целта на полета е да бъдат заснети османски позиции край Папаз тепе и Караагач — опит да се използва фотографията за военно разузнаване по време на Балканската война.
Датата се посочва от Музея на авиацията, но не е безспорна. В различни изследвания се срещат други дати, отчасти заради разликата между стария и Григорианския календар, а има и спор дали полетът на Милков и Гор е първото въздушно фотографиране в Европа.
От наблюдение към въздушни снимки
В началото на авиацията разузнавателният полет означава преди всичко екипажът да наблюдава противниковите позиции и да предаде видяното. Опитът над Одрин добавя към тази задача и фотографията: изображенията могат да запазят информацията за разположението на военни обекти, вместо тя да разчита единствено на описанията на летците.
Според военния историк Димитър Недялков полетът на Милков и Гор е сред първите успешни опити за фотографиране от самолет в бойни условия в Европа. Тази оценка обаче не слага край на спора. Някои изследователи свързват известни фотографии с 22 октомври 1912 г. по стар стил, или 4 ноември по Григорианския календар. Други посочват 17 ноември по стар стил, което съответства на 30 ноември по нов стил.
Календарното разминаване не обяснява всички различия. Военноморският историк Иво Атанасов обръща внимание, че френският авиатор и лекар Жул Константен също е снимал османски позиции край Чаталджа. Възможно е тези изображения да предхождат полета на Милков и Гор, но датите и авторството на част от запазените снимки не са установени окончателно.
Какво предхожда полета на Милков и Гор
Месец по-рано, на 16 октомври 1912 г., Милков и поручик Продан Таракчиев изпълняват първия български боен разузнавателен полет. Те излитат със самолет „Албатрос“ от летището край Мустафа паша, днешен Свиленград, и прелитат над Одринската крепост, гара Караагач, Кадънкьой и Папаз тепе.
Самолетът лети на около 400 метра височина, а екипажът прави снимки с авиокамера, конструирана от руския военен Сергей Улянин. По-късно над гара Караагач са хвърлени две бомби. Този полет е известен като първия български боен полет и показва колко бързо самолетите започват да се използват не само за наблюдение, но и за бойни задачи.
Защо остава спор за „първото“
Двата полета са свързани, но не бива да се смесват: първият епизод е разузнавателният полет на Милков и Таракчиев през октомври, а мисията с Гор е отделен опит за заснемане на позиции край Одрин. Различните дати и спорът за по-ранните фотографии означават, че определението „първи“ трябва да се използва внимателно.
Значението на полетите от 1912 г. е и в съчетаването на наблюдение, фотографиране и бойни действия. От известните факти следва, че самолетът постепенно се превръща в инструмент, който може да предоставя на командването по-конкретна информация за терена и противника. Кой е направил първите снимки и кога точно са заснети обаче остава въпрос, по който историческите сведения не дават единен отговор.
-
Водещи новини3 дни agoМинистър Ефремова зарадва пенсионерите с тези новини
-
Водещи новини3 дни agoНов АД на пътя! Трима младежи между 14 и 19 години са жертвите
-
За България2 дни agoБрутална катастрофа във Варна с Мазерати за 1 милион: Колата се е разцепила на 3 при силен удар с близо 200 км/ч в града
-
За България2 дни agoПиян и дрогиран 26-годишен полицай прегази и уби 18-годишно момиче, задържаха го
-
За България2 дни agoДоживотна присъда за Бисер Балкански
-
За България2 дни agoСтана ясно кои са младежите на 14, 18 и 20 години са жертвите на тежката катастрофа
-
Водещи новини2 дни agoДвама студенти са в болница, след като БМВ се удари в стълб във Варна
-
Водещи новини7 часа agoКристалина Стефанова призова да спрат пожеланията за смърт към Феодор след катастрофата във Варна
