Сотиров: Агресията вече е политическа норма

Агресията към политическия опонент все по-често се представя като белег за сила, а не като слабост, заяви психиатърът д-р Владимир Сотиров. В предаването „Лице в лице“ той определи приемането и публичното насърчаване на насилието като сериозен риск за обществото и предупреди, че предизборната кампания е показала модел на заглушаване на различното мнение.

Когато агресивният тон изглежда като победа

Сотиров разказа за разговор с таксиметров шофьор, когото попитал защо според него Илияна Йотова е спечелила дебата с Андрей Гюров. Отговорът бил, че тя се е държала много агресивно. За психиатъра този пример показва парадокс: част от публиката може да възприеме нападателното поведение като убедителност и политическо предимство.

Като друг пример той посочи публикация на депутата Слави Василев от „Прогресивна България“. След дебата Василев описал представянето на Йотова с думите, че е „размазала“ Гюров, и го сравнил с бой. Сотиров разглежда подобен език не като изолиран коментар, а като част от по-широка публична среда, в която унижението на опонента може да бъде посрещано с одобрение.

Важно е да се прави разлика между остра политическа критика и възхваляване на насилието. Самият факт, че някой използва агресивна метафора, не доказва сам по себе си, че е извършено физическо насилие. Тревогата, формулирана от Сотиров, е свързана с нормализирането на враждебния подход — когато надмощието и заглушаването започнат да се приемат като желан начин за политически спор.

Страхът от бъдещето и от личния избор

Психиатърът посочи и тревоги сред част от хората, подкрепили Гюров: опасения, че нямат бъдеще или че България може да промени европейската си посока. Той отхвърли като „приказка за наивници“ твърденията, че страната ще бъде изпратена да воюва в Украйна. Според него по-дълбокият страх е свързан с необходимостта човек да разчита на собствените си способности, вместо на семейни връзки, партийна подкрепа или зависимости.

Сотиров свърза тази несигурност и с отношението към успеха. По думите му обществото трудно приема постижения, които не са резултат от корупционни модели или покровителство, а успелите хора могат да бъдат представяни като заплаха. Това е негова оценка за обществените нагласи, а не доказателство, че всички избиратели мислят по един и същ начин.

Гражданската отговорност като възможна посока

Сотиров заяви, че според него значителна част от българите не са свикнали да правят самостоятелен политически избор. Той посочи, че около 70% от негласувалите са пропуснали да поемат лична отговорност за избора си. Тази оценка принадлежи на психиатъра и не беше представена като резултат от конкретно изследване.

Като възможна обединяваща кауза той очерта образованието и възпитаването на автономни граждани — хора, които могат да мислят самостоятелно, да вземат решения и да носят отговорност за тях. Изводът от позицията му е, че политическият климат не се променя само с призиви към по-умерен тон: значение има и способността на гражданите да оценяват поведението на публичните личности, без агресията автоматично да се бърка със сила.