Съпругът на Алена разкри шокиращи детайли за последните й месеци преди смъртта

По думите му здравето на Алена се е влошавало постепенно. “Няколко неща се натрупаха при Светла, като ковидът е последното, което затапи всичко. Тя работеше години наред без почивка, за нея нямаше събота и неделя”, подчертава Тилков. В последните години Алена почти не си позволявала отпуск, а дните й преминавали изцяло в работа

Тежък удар върху състоянието ѝ се оказва и неуспешна стоматологична интервенция. Съпругът й разказва как в “луксозен зъболекарски кабинет” тя прекарала над шест часа под пълна упойка за поставяне на импланти — без предварително да бъде предупредена.

„Без да я питат, в някакъв луксозен зъболекарски кабинет й вадили резците 6 часа и половина под пълна упойка. Без да ни предупредят! На съпругата ми й трябваха 6 месеца да се възстанови“, казва той и добавя: „Проблемът на упойката е, че може да ти изпържи мозъка и да си останеш на стола.“

По думите му именно продължителната упойка е увредила работата на мозъка й и е забавила възстановяването й.

Няколко месеца по-късно Алена преживява и тежък физически инцидент. „На 9 ноември 2024 г. в хотел „Маринела“ я блъснаха съвсем съзнателно едни северно-македонци и тя падна по лице“, разкрива съпругът й. Тя получила счупен нос, травми по корема, гръдния кош и други контузии.

След това, през септември 2025 г., Алена се заразява с ковид. Болестта отминава сравнително леко, но тя започва да губи тонус и постоянно се изморява. Работният й ден, който обичайно продължавал по 14–15 часа, постепенно се свил. В началото на ноември вече била на легло.

При посещение на Бърза помощ у дома лекарите не откриват сериозни отклонения. „Медиците казаха, че показателите й са като при здрав човек“, споделя Тилков. Единственото, което установяват, е ниско ниво на желязо, заради което й вливат банка кръв.

„Очевидно ковидът е бил онова, което е преляло чашата след всички останали неприятности“, казва той.

Вечерта на 15 ноември Алена е била в добро състояние. Малко след 2 часа през нощта внезапно се влошава и състоянието й продължава да пада. „Сутринта на 16 ноември в 9.12 ч. тя се отправи към звездите“, спомня си съпругът й.

Той описва и последните мигове: лицето й, измъчено от болка и изтощение, внезапно се отпуснало, а бузите й поруменели. „Тялото й все още беше при нас, но душата – не.“

Андрей Тилков споделя и колко много хора са я наранявали през годините, въпреки че тя е помагала на всички: „Имаше много, хиляди дори, които я използваха, обиждаха и унижаваха. (…) Самата тя беше от друго тесто. Звезден човек!“