Новината за братя Николови дойде преди минути – за щастие е истина..

Какво е усещането да си отгледала не един, а цели трима шампиони? Това знае най-добре майката на волейболната ни легенда Владимир Николов и баба на двамата му синове, който вчера се окичиха със световното сребро в красив мач с първите в света, Италия.

„Александър и Симеон носят България в сърцата си, те са истински родолюбци!“ Това споделя пред репортер на „България Днес“ Василка Николова, баба на двама от волейболните герои на България – Александър и Симеон Николови. Василка е майката на Владимир Николов, живее в село Горна Малина.

Самият Владо е със статут на волейболна легенда и баща на двете млади момчета Алекс и Мони, които показаха характер на истински мъже по време на световното първенство във Филипините.

Какъв е бил пътят на братята Николови към волейболните върхове през очите на баба им Василка? „Още когато бяха малки момчетата, и Алекс, и Мони имаха развит усет за ред и отговорност – споделя баба Васка. – Живееха с родителите си в Италия и когато отивах при тях, за да помагам, те ми превеждаха по магазините и в града.

Ако хапваха бонбон на улицата, никога не хвърляха обелката на земята. Държаха я в себе си, докато не видят кошче, в което да изхвърлят боклука. Алекс помнеше и прилагаше правилата за пътна безопасност абсолютно стриктно, дори на тесните софийски улици.

Ако автомобил е паркиран на тротоара, той се мушка между оградата и колата, за да не стъпи на платното. Казваше: „Защо тая кола е паркирана на тротоара? Къде да минем ние?“.

Тези неща може да изглеждат дребни. Но показват домашно възпитание, внимание към това кое е правилно и готовност да се помага.“

Голямото семейство Николови, снимка: „България днес“

Баба Васка признава, че Алекс и Мони са били буйни деца, но не правели пакости. Изразходвали са енергията си във волейболната зала.

„От ранна детска възраст започнаха да тренират волейбол – спомня си баба Васка. – Опитаха с плуване и футбол, но сърцето им винаги е било в залата. Дори след мач веднага слизаха отново на игрището, за да играят с други деца.“

Баба Василка със своя внук Симеон Николов, снимка: „България днес“

Баба Васка е горда с внуците си не само заради спортните им успехи. Щастлива е, че са изградили ценности в своя характер. „Искам да знаят откъде са тръгнали и да помнят рода си – категорична е Василка. – Важно е да познават и бащината, и майчината си родствена линия. Да се гордеят с корените си. И въпреки че са родени в чужбина, те знаят, че България е тяхната родина. При Алекс и Мони няма „не мога“ или „не искам“. Имат изключителна дисциплина и обичат това, което правят.“

Баба Василка се гордее с родолюбието и трудолюбието на Алекс и Мони. „И двамата се открояват като лидери, всеки по свой начин – казва бабата на волейболните любимци на България. – Между тях има състезателен хъс. Честни, упорити и истински водачи. Чувала съм Мони да казва: „Абе, ако трябва, вика, кръвта ще оставим на игрището, ама ще победим!“.

… и с по-големия Александър, снимка: „България днес“

Какво е чувството да гледаш мачове от световното първенство по телевизията, докато двама твои внуци се раздават до предела на силите си за родината? „Когато Алекс или Мони застават на сервис, не мога да седя спокойно, закривам си очите – признава баба Васка. – След като мачът свърши и вече е ясен резултатът, тогава гледам малко по-спокойно.

Спомням си веднъж, когато синът ми Владо стана шампион… Марширувах между седалките и коридорите на залата, слушах реакциите на публиката и усещах всяка емоция на игрището.“

А днес цяла България живее с вълнението и гордостта от своите волейболни национали. Родината най-после е обединена от един обичан спорт и вярва, че най-великите моменти с Алекс, Мони и останалите прекрасни момчета от отбора тепърва предстоят!