Часове преди тройното убийство: 4 джипа отивали към хижа Петрохан

Извисена душа, с невероятно чувство за дълг и справедливост, и без да го натрапва много бързо си проличаваше колко интелигентно същесство е.

Най-важното от всичко е радко верен приятел- от тези, с които и без да се виждате оставате свързани завинаги.

Ходене по планини и паланки, дълги сладки радговори за всичко, весели моменти, много смях, упора в тежки моменти и винаги с тая усмивка, независимо от обстоятелствата.

Помня ядене на пица на пода в квартирата му във Вашингтон, когато и двамата бяхме далеч от дом и приятели и ни беше налегнала мъка и носталгия. Как пихме ракия на 40 градуса жега и не спрахме да се смеем. Как отидохме до Ню Йорк с някакви смешни дребни в джоба, та си деляхме една биричка. Как ходих да го видя в Швейцария по време на поредното му учене и как ме изненада във Виена за един мой рожден ден. Как ми разказваше за Япония и как ми вдъхваше надежда всеки път и никога нищо не беше трудно или непостижимо.

В неделя привечер спряхме с Емма на чешмата на Петрохан на разходка и до нас преминаха 4 планински джипа към хижата и все се чудя дали той е бил в някой от тях – а часове по-късно душата му вече е пътувала нагоре от това същото място

Ивче, винаги ще си с нас! Дано горе е както ти се искаше да е на земята и намериш покой.“