Боряна Димитрова очерта три отличителни черти на вота

Високата мобилизация на избирателите, разделението около темата за войната и ограничената сила на политическите договорки са трите отличителни черти на вота, посочени от социолога от „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова. В интервю за Българското национално радио тя коментира и разминаванията между екзитполовете и паралелното преброяване.

Мобилизацията се е засилила на втория тур

Димитрова определя активността като много висока както на партийно, така и на личностно ниво. Особено силно, по думите ѝ, е било участието около победилата кандидат-президентска двойка Илияна Йотова – Вълчев.

Социоложката отбелязва контраста между двата тура: ако първият е преминал при ниска избирателна активност, на следващия избирателите са се активизирали значително. Това прави мобилизацията важен елемент за разбирането на резултата, но само по себе си не обяснява какво е насочило различните групи гласоподаватели към конкретен избор.

Войната се превърна в разделителна тема

Като втори фактор Димитрова посочва позиционирането на кандидатите по темата за мира и войната. По оценката ѝ кампанията е очертала чувствителна разделителна линия, а опасенията от война са били значими за част от избирателите.

Това означава, че вотът не може да се разглежда единствено през партийните подкрепи или личната популярност на кандидатите. Теми, които избирателите възприемат като свързани със сигурността и бъдещето на страната, също могат да влияят върху избора. Димитрова обаче не посочва в коментара си какъв дял от гласоподавателите е бил мотивиран именно от този въпрос.

Партийните договорки не гарантират подкрепа

Третият извод на социоложката е, че споразуменията между политически сили не са достатъчни, за да пренасочат избирателите към даден кандидат. Тя сравнява ситуацията с изборите през 2001 г. и подчертава, че формалната подкрепа трябва да бъде последвана от реална мобилизация сред хората.

В този контекст Димитрова оценява като недостатъчна подкрепата, получена от Андрей Гюров и Кандев от лидери в проевропейското пространство. Изводът ѝ е, че политическите договорености могат да дадат сигнал, но не заместват активното участие на избирателите. От коментара не следва, че подобни подкрепи нямат значение; посоченото ограничение е, че сами по себе си не осигуряват желания резултат.

Как да се тълкуват разликите в социологическите данни

Димитрова коментира и критиките към агенциите за разликите между екзитполовете и паралелното преброяване. Тя заявява, че очакваните окончателни данни на Централната избирателна комисия се доближават до паралелните преброявания. Според нея разликата между Илияна Йотова и Андрей Гюров е достатъчно голяма, за да не може да бъде обяснена единствено с неточност на агенциите.

Тя уточнява, че при екзитпола хората сами съобщават как са гласували, докато окончателният резултат се изчислява от бюлетините в урните. Затова отговорите пред анкетьорите може да не съвпадат напълно с реалния вот. Това разграничение е важно: разминаването между два вида данни не доказва само по себе си, че социологическите агенции са причинили разликата в резултата.