Всички сами в жилище в блока са наказани да платят повече

Пиксабей

Нащият читател Бойко Горанов посочи много интересен казус за Закона за етажната собственост.

Според него законът наказва допълнително хората, които са сами.

Ето и разсъжденията му, в които действително има логика:

Чл. 51 ал.9 т 2 и 3. от Закона за етажната собственост създава условие за неравнопоставеност при разпределение тежестите на разходите за управление и подръжка на етажната собственост /  консумативните разходи /

Във входа на бл. **** в София, жк Люлин от общото събрание се гласува разходите за управление и подръжка на етажната собственост да се разпределят съгласно чл 51 ал 9 т 2 / .

На практика двама обитатели с домашен любимец / куче / плащат съгласно относителния дял общи части 12 лв. / по 4 лв. на обитател.

Обитател живеещ сам в тристаен апартамент без домашен любимец заплаща 27 лв /месечни такси/.

Всички обитатели ползваме по един и същи начин асансьор и други консумативи. До сега не сме виждали обща част да  ползва асансьор за да бъде таксувана. На основание общи части се събират разходите за ремонт.

Защо ако съдбата е наказала някой да остане сам  законодателят трябва да го наказва допълнително ?

Не съм юрист но ми си мисля, че е правно безумие. Законън в един член в 8 / осем / алинеи да дава права и да  вменява  задължения и с една допълнителна точка в последващ член да заличава всичко.“, посочва той.

Стотици хиляди българи гледат домашни животни в блоковете.

Това често дразни съседите и един от най-често задаваните въпроси към общинските администрации е дали ако някой гледа по 4-5 котки или кучета може да се санкционира.

Отглеждането на повече от едно животно в самостоятелен обект в етажната собственост не е забранено от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС).

Единственото ограничение в броя на животните, които могат да се отглеждат в самостоятелен обект в етажната собственост, се съдържа в Закона за защита на животните и това ограничение е доста либерално: “Не могат да се отглеждат кучета и котки в сграда – етажна собственост, на площ по-малка от:

За куче:

а) от малки породи до 10 кг – 6 кв.м.

б) за средни породи до 25 кг  – минимум 8 кв.м.

в) за големи породи над 25 кг  – минимум 10 кв.м.

2. За котка – минимум 6 кв.м.

Площта се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището.”

Книгата на собствениците, която следва да се води във всяка сграда или вход в режим на етажна собственост, съдържа приложение, в което всеки собственик или обитател вписва притежаваните или взети за отглеждане животни. Целта е да се знаят броят и видът на животните в самостоятелните обекти.

Собственици или обитатели, които отглеждат в етажната собственост животни, подлежащи на извеждане, заплащат консумативни разходи за всяко животно в размер като за един обитател.

Едно от задълженията на собствениците и обитателите съгласно ЗУЕС е да изпълняват изискванията на съответните нормативни актове при отглеждането на животни в самостоятелните си обекти и да не създават безпокойство на непосредствените си съседи.

Според административнонаказателните разпоредби на ЗУЕС собственик или обитател в сграда или вход в режим на етажна собственост, който не изпълни задължение по ЗУЕС, се наказва с глоба от 20 до 100 лв., когато е физическо лице, или с имуществена санкция от 150 до 350 лв, когато е юридическо лице. Задълженията на собствениците и обитателите са регламентирани в чл.6 на ЗУЕС.

Собственик или обитател в сграда или вход в режим на етажна собственост, който наруши правилата за вътрешния ред в етажната собственост и създаде безпокойство, по-голямо от обичайното, за другите собственици и обитатели, се наказва с глоба от 50 до 150 лв., когато е физическо лице, или с имуществена санкция от 200 до 500 лв., когато е юридическо лице.

Установяването на нарушението се описва в протокол, съставен от Управителния съвет. Когато в етажната собственост няма избран управителен съвет, протоколът се съставя от управителя и двама собственици, определени с решение на общото събрание. Констативният протокол съдържа данни за лицето, извършило нарушението, описание, време и дата на извършеното нарушение.

Констативният протокол се съставя в три еднообразни екземпляра, по един за председателя на Управителния съвет (Управителя), нарушителя и общинската или районната администрация. След съставянето на протокола председателят на Управителния съвет (Управителят) незабавно го представя на общинската или районната администрация.

Актът за установяване на нарушението се издава от общинската или районната администрация, а наказателното постановление се издава от кмета на общината или района или от оправомощено от него длъжностно лице.

Установяването на нарушението, издаването, обжалването, изпълнението на наказателното постановление се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Основните нормативни актове, свързани с отглеждането на животни, са:

Закон за ветеринаромедицинската дейност;

Закон за защита на животните;

Наредба №39 от 01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, издадена от Министерството на земеделието и храните.

Според нормативните актове:

кучетата трябва да притежават паспорт по образец, издаден от ветеринарния лекар, да са ваксинирани и да са обезпаразитени;

да са регистрирани при съответния ветеринарен лекар, който им поставя татуировка или микрочип с информация за индивидуалния номер на животното;

за притежаване на куче ежегодно се заплаща такса по Закона за местните данъци и такси.