Мъж се свил на пода в банята и плакал под душа: Когато легнал до съпругата си знаел какво трябва да направи!

На пръв поглед, ще си помислите, че Ричард Еванс е един от най-щастливите мъже на света. Семейният човек от Юта е на 53 години, има пет деца и е успешен писател.

Милиони хора купуват неговите романи.

Въпреки че самият той никога не е признавал това, напрежението между него и съпругата му било толкова голямо, а скандалите толкова чести, че не са имали друг избор, освен да се разделят.

Прочетете неговата изповед:

Преди известно време дъщеря ми, Джена, ми каза: „Когато бях малка, най-големият ми страх беше, че може да се разведете. След това, когато станах на 12, а вие се карахте постоянно, започнах да мисля, че това ще бъде най-добре за всички нас“. След това, Джена ме погледна и се усмихна: „Радвам се, че успяхте да поправите нещата между вас.“

С жена ми Кери се карахме от години. Когато погледна назад, не мога да си спомня как започна всичко, но очевидно харакетерите ни не си подхождаха особено. Колкото повече време минаваше, толкова по-ясни и болезнени ставаха различията между нас. Проблемите се задълбочава. Скандалите зачестиха толкова, че вече ми беше трудно да си представя, че бихме могли да живеем заедно, без да се караме. Бяхме на ръба на развод и все по-често започнахме да говорим за това.

Веднъж, по време на едно от моите турнета, отново се скарахме жестоко по телефона и Кери ми затвори. Бях сам, ядосан и объркан. По това време се обърнах към Бога. Или по-скоро започнах да говоря на Бог. Не знам дали може да се нaрече молитва или молба – но каквото и да е, няма да го забравя. Стоях под душа в хотелската стая и не можех да разбера защо ми се случваше всичко това. Защо трябваше да е толкова трудно с Кери да имаме нормални отношения. Дълбоко в себе си знаех, че тя е добър човек. И аз бях добър човек. Тогава защо да не се разбираме?

Накрая, изтощен и разочарован, седнах на пода в банята и започнах да плача. И от дълбините на моето отчаяние ми дойде вдъхновението. Не можеш да я промениш, Рик. Можеш да промениш само себе си.

В този момент започнах да се моля. Ако не мога да променя нея, Боже, тогава трябва да променя себе си. Молех се до късно през нощта. Молех се и на следващия ден по пътя към дома. Молех се и когато ми отвори вратата – една студена жена, която се държеше така, сякаш едва се познаваме. Тази нощ легнахме в леглото, но не на сантиметри един от друг, а на километри. И изведнъж отговорът се появи пред мен. Вече знаех какво трябваше да направя …

Сутринта, докато все още бяхме в леглото, се приближих до нея и я попитах:

– Как мога да ти направя деня ти хубав?
Тя ме погледна гневно: – Какво?
– Как мога да направя деня ти да бъде по-хубав?
– Не можеш – отговори тя. – Защо питаш?
– Защото наистина го мисля това. Просто искам да знам какво мога да направя, за да бъде денят ти хубав.
Тя ме погледна цинично.
– Искаш ли да направиш нещо? Иди и оправи кухнята.
Тя очевидно очакваше да не го направя. Вместо това, аз кимнах с главата.
– Добре.
Станах и оправих кухнята.
На следващия ден я попитах същото:
– Как мога да направя деня ти да бъде по-хубав?
Тя просто лошо ме погледна.
– Изчисти гаража.
Взех дълбоко въздух. Имах тежък ден и знаех, че умишлено поиска това. Изпитах желание да й се разкрещя.
Вместо това, казах само: – Добре.
Станах и следващите два часа почиствах гаража.
Кери не беше сигурна какво да мисли.
Дойде и следващата сутрин.
– Как мога да направя деня ти хубав?
– Не можеш. Просто не можеш! Спри да повтаряш това!
– Съжалявам – казах аз. – Но не мога да спра. Обещах си. Как мога да направя деня ти да бъде по-хубав?
– Защо правиш това?
– Защото те обичам и искам нашия брак да успее.

На следващата сутрин й зададох същия въпрос. И следващата. И следващата. Тогава, на втората седмица, се случи чудо. Когато я попитах същото, очите на Кери се напълниха със сълзи. Тя се сви и заплака. Когато отново можеше да говори, каза:
– Моля те, спри да ме питаш. Проблемът не е в теб. В мен е. Аз съм тази, с която е трудно да се живее. Не знам как изобщо все още си с мен.
Аз нежно повдигнах брадичката й и тя ме погледна в очите.
– Защото те обичам. Как мога да направя деня ти да бъде по-хубав?
Тя постави глава на гърдите ми.
– Съжалявам, че бях толкова зла.
– Обичам те – казах.
– Обичам те – отговори тя.
– Как мога да направя деня ти да бъде по-хубав?
Тя ме погледна нежно: – Може ли просто да прекараме малко време заедно?
Аз се усмихнах … – Много ще ми бъде приятно.

В следващия месец продължих да задавам този въпрос. И нещата наистина се промениха. Скандалите спряха. Тогава Кери започна да ме пита:

– Какво мога да направя аз за теб? Как да бъда добра съпруга?

Тогава започнахме да водим сериозни разговори за това какво искаме от живота и как можем да бъдем щастливи. Не мога да кажа, че вече не се караме. Но се промени начина, по който се караме. Не само, че се случваше много рядко, но вече не бе така яростно, както преди. С Кери днес сме женени повече от 30 години. И аз не само обичам жена си, но я и харесвам. Харесва ми да съм до нея. Аз трябва да съм до нея. Научихме се как да се грижим един за друг и нещо по-важно – научихме как да се задържим един до друг.

Бракът не е лесна работа. Но същото е и с това да си родител. Да имаш партньор в живота е прекрасен дар. Разбрах, че това е въпросът, който трябва да задаваме на хората, които обичаме: Как мога да направя деня ти да бъде по-хубав? Ето това е любовта. В романтичните филми и в романите се говори само за привличането, но истинската любов не означава само да обичаш човека до себе си, а и да искаш той да бъде щастлив. Дори и ако за това понякога трябва да пожертваш собствено си щастие.

Истинската любов означава да разшириш границите на своята толерантност, усърдие и нежност. Да се опитваш всеки ден да показваш на партньора си колко той значи за теб. Всичко друго е само игра на егото, това е урок за истинската любов … „loading…