Мъката на една възрастна жена: Дъще, защо ми заби нож в гърба, защо ме остави на улицата на стари години?

Отношенията с дъщеря ми винаги са били малко напрегнати. По-точно от деня, в който баща й ни напусна, Силвия внезапно ме намрази. Години наред ме обвиняваше, че аз съм виновна за раздялата ни и заради мен прекрасното ни семейство е съсипано. В същото време често посещаваше баща си и новата му съпруга, а пред мен с възторг разказваше за голямата им любов. Когато по-късно, Силвия влезе в университета, ние с бившия ми съпруг й платихме квартира за шест години напред. С времето отношенията ни леко се подобриха, но въпреки това дъщеря ми избягваше контактите с мен. Каквото и да се случваше между нас, аз продължавах да я обичам и за миг не съм допускала, че собствената ми дъщеря ще ми забие нож в гърба.

Преди 4 месеца реших да се преместя в ново жилище, защото целият ми живот премина в стар апартамент, където всички тръби течаха, а нощем плъховете се разхождаха навсякъде. След обстоен оглед, си избрах едностаен апартамент, в края на града. Мислех, че ако продам старото си жилище на по-висока цена, ще ми останат средства не само за новия апартамент, а и ще мога да си купя нови мебели. Но проблемът беше там, че не съм много добра по правните въпроси – страхувам се от всякакви документи и договори. Ето затова помолих дъщеря си да ми съдейства в покупко-продажбата. Оформих й пълномощно и така направих най-голямата грешка в живота си. Както беше уговорката ни, Силвия продаде старото жилище и купи друго, но го записа на свое име…

Настъпи време да се преместя в новия си дом и тогава дъщеря ми заяви, че от днес нататък тя ще живее в апартамента, а на мен кракът ми няма да стъпи там. Имала нужда от компенсация, тъй като цял живот съм й носила само страдания. Сега живея при сестра ми, която временно ме подслони. Всеки ден ходя при дъщеря си, чукам на вратата, но никой не ми отваря. И все пак се надявам, че един ден съвестта й ще се пробуди и няма да ме остави да умра на улицата.