Невероятната история на Сава Матеев, който сутрин е учител, следобед парамедик, а вечер певец

Искал обаче да се развива и в съвсем различна посока. Затова завършил тригодишен курс за парамедик в Благоевградския колеж по икономика и мениджмънт.

Практическите занятия карал в Центъра за спешна помощ във Велико Търново. Те били с продължителност 150 часа, а целта била да натрупа умения и знания в реална работна среда.

Така се влюбил в професията и след дипломиране бил твърдо решен да продължи да я практикува. Засега Сава е единственият парамедик в община Елена.

„От 8 години работя като учител по музика в основното училище в село Батак. В началото живеех в Павликени, за да съм близо до работното си място.

Преди 2 години обаче родителите ми се разболяха и се наложи да се върна в Елена. Баща ми почина, а аз останах опора на майка ми. Затова сега всеки ден пътувам от Елена до Батак. Разстоянието е 110 км в едната посока“, разказа той.

За да стигне навреме, сутрин става в 4:00 ч. В 6:00 ч. сяда зад волана и от 7:45 ч. започват учебните занятия. Преподава на деца от ромски произход и е категоричен, че те са много изпълнителни и любознателни. В школото се обучават 85 малчугани.

Горд е, че негови възпитаници са се класирали на призово място в олимпиадата „Ключът на музиката“ през 2021 г., доказвайки завидни теоретични знания по музика.

„Учебните часове приключват в 14:00 ч. и се връщам обратно, защото след училище отивам на работа като парамедик в Център за хора с увреждания в Елена.

Там съм назначен на 4-часов работен ден, но често се налага да оставам повече, защото съм единственото медицинско лице в звеното. Обикновено към 20:00 ч. приключва работният ми ден“, сподели Сава.

В петъчните и съботните вечери обаче 37-годишният мъж се изявява като певец в две заведения в Елена, където забавлява гостите с народна и естрадна музика. Казва, че тези прояви го зареждат положително и така си почива от другите две препитания.

Неговите приятели го подкрепят и се изумяват на хъса му за работа. Най-често го питат: „Кога спиш?“. Той обаче е убеден, че с правилна организация всеки може да си разпредели качествено времето за всичко.

Сава разказа, че е имал предложения за работа за парамедик в чужбина. Категоричен е, че никакво възнаграждение не може да го изкуши да се отдалечи от своята майка и от учениците си.

„Чувствам се значим и в двете професии. Вярвам, че и у нас ще дойде време, в което парамедиците ще получат достойно място в системата на спешна помощ. Защото това е едно от ключовите направления в компетенциите на парамедиците – овладяване на критични животозастрашаващи състояние до пристигането на лекар.

Аз например имам моя спешна чанта, така съм я кръстил, която нося винаги в колата. И тъй като съм ежедневно на пътя, ставам свидетел на много катастрофи.

Винаги отивам да помагам, докато дойде екип на Спешна помощ. Последният такъв инцидент беше преди месец, близо до Елена. Сред пътуващите имаше пострадал с черепно-мозъчна травма“, спомня си той.

Казва, че удовлетворението да помогнеш на човек в нужда, е несравнимо. Затова вижда бъдещето си рамо до рамо със спешните медици.