Рени: Два пъти отказвах на Жоро Илиев (Снимки)

Коя е тя

Рени Гайтанджиева, по-известна само като Рени, е българска попфолк певица. Има 7 албума на български и една двойна компилация. Получава номинации за певица и песен на десетилетието. Има множество награди, издава и 4 албума на сръбски, продуцирани от компанията на Лепа Брена. През 2003 г. участва и в сръбския филм „Ивкова слава“ и става първата българка, участваща в международен филмов проект. Има три концерта в НДК, съответно през 2000, 2001 и 2008 г. Рени е разведена, с двама синове.

– Рени, ти си единствената българка, която легендата на фолка – Лепа Брена, кани винаги на концертите си у нас. Това ще се случи и на 6 ноември на концерта й тук. Приятелки ли сте?

– Така е, силно казано е, че сме приятелки, но много се уважаваме и харесваме. Тя е продуцент на албумите ми в Сърбия още от началото на кариерата ми. Много пъти сме били на една сцена, била съм и на гости у тях, помня, че тогава съпругът й – тенис звездата Бобан Живойнович, направи паеля и пяхме цяла вечер около басейна в къщата й. Помня, че през 2013 г. пяхме заедно в най-голямата им зала като нашата „Арена София“, първата българка бях, пяла пред толкова много хора. Но и не само с нея съм имала изяви. Пяла съм с всички сръбски легенди – Шабан Шаулич, Мирослав Илич, имам дуети с тях, с Неда Укреден, имам признания и награди от тях.

С Мирослав Илич и покойния Шабан Шаулич

С Неда Укреден

– Ти си и първата фолкпевица, пяла в зала 1 на НДК.

– Да. Самостоятелен концерт правих и сама си го направих. За всичко мислих, само не и за пеенето и как ще се облека. Успешен се получи концертът, имаше правостоящи, хората танцуваха между редовете.

– Най-поръчваната певица си, имаш и фолклорни песни вече.

– Да, тях направих по време на пандемията. Притесних се, че с нещо трябва да обновя репертоара си. Получих и награди за тях. Едната беше „Празник“, а другата „Моя Българийо“ на „Пирин фолк“. Награда имах и от журито, но втора, защото една от жените в него преценила, че цепката на роклята ми е голяма.

– Как се справяш с женската завист?

– Не обръщам внимание, аз съм добронамерена, винаги виждам доброто в хората и често казвам на жени, че са красиви. Отминавам.

– Колко е дълъг пътят от цигулката, с която от малка си започнала, до сега?

– Дълъг е. Аз никога не съм копирала, смятам, че всеки трябва да отстоява собственото си лице, поведение и умение. Дори това, че от блондинка станах брюнетка, отново съм разпознаваема, защото имам идентичност и не съм се старала да приличам на никой. В самото начало на кариерата ми дует „Ритон“, които ме избраха да пея с тях, ме оприличиха като Мадона на 80-те. Те ми измислиха и стил на обличане като нейния – дантелените пръсти, панделки в косата. Пътуването с колеги по корабите и концертите с „Ритон“ винаги за мен са били истинско удоволствие и големи уроци. Ако говорим за помощ, най-много са ми помогнали сестра ми – Людмила, която свири във филхармонията, преди това беше в оркестъра на Вили Казасян и ми пишеше текстовете за песни, и майка ми Галина, която винаги е била до мен.

С „Ритон“

– Ти сама отглеждаш двамата си синове, откъде черпиш сила?

– Да съм силна ме направи моят баща. Той беше полковник и трябваше да му се козирува вкъщи, той ме научи и на дисциплина. Аз все се репчех. Имах вечерен час, но той виждаше за мен бъдеще като певица в „Строителни войски“, а аз на 18 години пеех в Японския хотел. Вярно, евъргрийни, но той така и не можеше да приеме, че трябва на тази възраст да работя през нощта. Там в бара ме видя осветителят на „Ритон“, покани ме на кастинг и те ме избраха. Винаги съм попадала на точните хора в точното време, имала съм късмет в живота, Господ винаги ми е помагал. Като бях малка, мразех баща си, но слава богу, той ме видя успешна, преди да почине през 2005 г. Тогава сякаш се почувства горд от мен.

С Мирослав Илич

С Лепа Брена

– Отиваш в чужбина, как те пуснаха да пееш с колеги през 1989 г.?

– Размирни времена бяха, след това падна и Берлинската стена. Преди да замина, ме извикаха на разговор от ВКР, но ме пуснаха. Аз не съм казвала, че няма да се върна. Само дето бях по-шарено облечена и ме посъветваха да сложа нещо прилично. Още като излязох от България, първото, което си купих, бяха шарени жартиери, купих си ги, като не знаех за какво се използват, харесаха ми. И още седят в плик. После си купих и голо списание, бях любопитна.

– Имала ли си предложение да се снимаш гола?

– Да, като се върнах от Норвегия. Мъжът на сестра ми работеше в „Клуб М“ и му трябваха момичета да снима, а и тогава беше първия конкурс „Мис Монокини“. Нави ме да участвам и го спечелих. Тогава баща ми беше в шок. После се снимах в „Плейбой“ в общата група с известни – Лили Иванова, Гала, Катето Евро…

– Мъжът, с когото се разделихте, голямата любов ли ти беше?

– Разбира се, щом родих две деца от него. Грешката ми беше, че ни изпрати в Израел и четири години бях там с децата, уж за по-доброто им бъдеще. След това се отдалечихме и се разделихме. Той настрои по-големия ни син срещу мен и той се премести при него. Аз много го изстрадах това. Сега е 20-годишен и идва, говорим си, но не е същото. Малкият ми син пък е в спортно училище, кану-каяк тренира всеки ден, има спечелени много медали.

– Когато се върна от чужбина, имаше ли проблем с мутрите?

– В този период се запознах с Георги Илиев. Аз съм изключително независима жена – не завися нито от мъже, нито от алкохол, наркотици, от нищо. Бях на участие в негово заведение в Бургас, после ме покани на масата му, говорихме. След това искаше да отида с компанията му в дискотеката, но отказах. А на другия ден ме покани на обяд, който също отказах. На участието бодигардът му постоянно вадеше от джобовете пари и ми ги даваше, а като свършиха – отваряха багажника и пак пълнеха джобове. Безотчетни пари. По-късно, когато с мъжа ми отворихме заведение, Жоро и хората му често идваха в него, но никога не ми направи проблем. Отнасяше се с уважение.

– Вярваща ли си, Рени?

– Да. Чудеса много пъти са ми се случвали. Като това, когато останах сама без мъжа ми и нямахме пари, точно тогава ме покани Орлин Горанов и ми предложи да сме заедно на турне в Канада. Разплаках се. Друго чудо – пак оставам без пари и ми се обадиха същия ден на рождения ден на сина ми, да пея в същото заведение, което с последните средства бях запазила за празника му. И още по-силно Божие чудо – когато родих второто си дете, не знаех, че то има проблем, а аз сънувам баща ми, че идва да ми вземе детето. Моля му се с глас и сълзи да не го прави, събуждам се на сутринта и рев, рев. После дойде мъжът ми и каза, че баща му, който е сърдечен хирург професор, го е спасил, като веднага детето е влязло на операция. Тогава разбрах, че баща ми сякаш е дошъл да ми помогне. Иначе за какво мечтая – не мечтая. Само се моля и благодаря на Господ за всичко, което имам. А то е много. Дай боже, на всеки.