Бизнесмен: Евростат доказва, че българската минимална заплата е прекалено висока спрямо това, което икономиката произвежда

Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов оспори разпространяваната през последните дни теза, че данни на Евростат показват, че срещу всяко евро минимална работна заплата българският работник произвежда между 6,10 и 6,25 евро.

Според Иванов подобен показател на Евростат не съществува, а числото е получено чрез съпоставяне на две отделни статистически величини.

Когато разделиш две числа от Евростат, не получаваш автоматично “показател на Евростат, коментира Добрин Иванов в публикация в социалните мрежи

Сметката се прави, като БВП на един отработен час за цялата българска икономика – около 20,1 евро, се раздели на минималното почасово възнаграждение от приблизително 3,3 евро. Така действително се получава стойност около 6,1.

Според Иванов обаче проблемът не е в математиката, а в икономическия смисъл на подобно сравнение. БВП на отработен час отразява произведеното от всички заети в икономиката – както наети, така и самонаети. В същото време в знаменателя се поставя възнаграждението единствено на хората, които получават минимална заплата.

Затова от тези данни не може да се направи извод, че работещият на минимална заплата произвежда 6,1 евро срещу всяко получено евро, посочва изпълнителният директор на АИКБ.

Той оспорва и твърдението за “средноевропейска“ стойност от 5,50 евро. По думите му Евростат не публикува такъв показател и не изчислява подобна средна величина. За достигането до нея трябва допълнително да бъдат избрани държавите, начинът за преобразуване на минималните заплати и методът на осредняване.

Иванов дава и обратен пример, за да покаже как чрез различен подбор на официални статистически данни може да се стигне до напълно противоположно заключение.

Ако годишната минимална заплата бъде съпоставена с номиналния БВП на човек от населението, при МРЗ за 2026 г. от около 620 евро месечно, или 7440 евро годишно, за България се получава съотношение от приблизително 43-45%.

За сравнение, по същата сметка Германия е на ниво около 35-37%, Испания и Полша – между 33 и 38%, Ирландия – под 25%, а Люксембург – около 26-28%.

При подобен подход би могло да се направи точно обратното заключение – че българската минимална заплата е прекалено висока спрямо произведеното от икономиката. Иванов обаче подчертава, че и подобна теза би била некоректна.

Целта на сравнението според него е да покаже, че чрез избор на различни числители и знаменатели от една и съща официална статистика могат да бъдат конструирани напълно противоположни послания.

Изпълнителният директор на АИКБ подчертава, че необходимостта от повишаване на доходите не се поставя под въпрос, но според него размерът на минималната работна заплата не трябва да се определя чрез предварително избрано число и съотношение, което го подкрепя.

Според Иванов при ръста на МРЗ трябва да се отчитат инфлацията, динамиката и разпределението на заплатите, производителността на труда и състоянието на пазара на труда. Размерът ѝ, според позицията му, трябва да бъде резултат и от реално договаряне между социалните партньори. ko4.bg