Бойко Найденов: Новият ВСС трябва да изчисти старото наследство

Новият Висш съдебен съвет трябва да преодолее проблемите, натрупани от досегашния състав, и да възстанови доверието в кадровия орган на съдебната власт. Това заяви бившият изпълняващ функциите главен прокурор Бойко Найденов, като посочи, че мандатът на стария съвет е изтекъл, а решенията му са били сериозно компрометирани.

В предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ Найденов изрази надежда, че новият ВСС ще включва магистрати, способни да поемат отговорност за решенията си. По думите му пред бъдещия състав има задача не просто да започне работа, а да се справи с негативното наследство на предшественика си.

Липсата на прокурори в парламентарната квота

Найденов коментира и кандидатите за прокурорската колегия, предложени от парламентарната квота: сред тях няма прокурори, а са посочени съдии. Той допусна, че това може да отразява оценка за работата на прокуратурата през последните десетилетия.

Като възможен контекст Найденов посочи натрупаните проблеми, провали и скандали при изпълнението на служебните задължения. Това е негова интерпретация на състава на номинациите, а не установена причина за избора на кандидатите. Липсата на прокурори в тази група сама по себе си не показва как ще бъде формирана колегията като цяло.

Обсъжда се праг от 144 гласа

Сред идеите за промяна на процедурата е необходимото мнозинство за избор на парламентарната квота във ВСС да бъде намалено от две трети на три пети. При парламент от 240 депутати това би свалило прага от 160 на 144 гласа. Парламентарната квота включва 11 членове.

Найденов определи подобна промяна като не изцяло нова идея и отбеляза, че сходни механизми се използват и в други държави. Той обаче подчерта, че засега няма готов законопроект, а само предложения, които трябва да бъдат конкретизирани и обсъдени публично.

Според него политическите договорки при разпределянето на местата могат да задълбочат съмненията в независимостта на новия съвет. Ако прагът бъде намален, управляващите ще трябва ясно да носят отговорност както за избраните членове, така и за работата на органа. На практика промяната би улеснила избора, но сама по себе си не би гарантирала по-широко доверие.

Въпросът за евентуален служебен съвет

Найденов възрази срещу възможността президентът да участва в назначаването на служебен ВСС, ако парламентът не успее да избере редовен състав. Той смята, че подобен механизъм може да породи конституционен спор, тъй като държавният глава не е част от съдебната власт. По думите му такова участие би могло да бъде възприето като намеса на една власт в друга и да бъде оспорено пред Конституционния съд.

Предупреждението му е и за легитимността: според Найденов съвет, формиран по този начин, трудно би спечелил обществено доверие. Засега не е представено готово законодателно предложение по тази идея, затова ключовият въпрос остава как ще бъде уредено продължаването на работата на ВСС, ако редовен избор не се състои.

Какво предстои в процедурата

Процедурата за избор на нов състав продължава по действащите правила. Изборът на шестима представители на съдиите е насрочен за 7 ноември, а гласуването за 11-те членове от парламентарната квота – за 19 ноември. Прокурорите вече са провели своя избор, докато вотът на следователите е предвиден за 14 и 21 ноември.

Основното предизвикателство за новия ВСС ще бъде да докаже, որ решенията му се вземат независимо и с ясна отговорност. Дебатът за мнозинството и евентуалния служебен състав показва, че начинът на формиране на съвета ще бъде също толкова важен за доверието, колкото и работата му след избора.