България е на второ място в еврозоната по годишна инфлация

България е на второ място в еврозоната по годишна инфлация през септември – 5,6% по хармонизирания индекс на потребителските цени на Евростат. По-висок ръст е отчетен само в Литва – 6,1%, а Кипър и Люксембург следват с по 5,2%.

Годишната инфлация у нас се ускорява спрямо август, когато е била 5%. На месечна база обаче хармонизираният индекс не отчита промяна в цените. В еврозоната и в Европейския съюз средната годишна инфлация достига 3,8% при 3,2% месец по-рано – най-високото равнище от септември 2023 г.

Енергията води поскъпването в еврозоната

Най-съществен принос за общата годишна инфлация в еврозоната през септември има енергията – 1,71 процентни пункта. Следват услугите с принос от 1,52 пункта. Годишното поскъпване на енергията достига 18,9%, докато при услугите е 3,2%.

По-бавно нарастват цените на храните, алкохола и тютюневите изделия – с 1,3%, както и на промишлените стоки без енергия – с 1,1%. Икономистът Берт Колейн от ING посочва, че енергията остава основният двигател на инфлацията в еврозоната.

В другия край на класацията са Швеция с годишна инфлация от 1%, както и Унгария и Дания – с по 2,1%. Разликата между най-високите и най-ниските стойности показва, че темпът на поскъпване остава неравномерен между държавите.

Какво показват двата индекса за България

Националният статистически институт отчита годишна инфлация от 5,7% през септември по националния индекс на потребителските цени – малко над стойността по хармонизирания показател. При националния индекс месечната промяна е отрицателна: цените са се понижили с 0,2% спрямо август.

Разликата не е противоречие, а резултат от използването на различни методологии и потребителски кошници. Хармонизираният индекс е предназначен за съпоставяне на инфлацията между държавите от ЕС. Затова именно по него се определя мястото на България в европейската класация.

По националния индекс най-голямото месечно увеличение е при транспорта – 3,7%. Образователните услуги поскъпват с 3,2%, а алкохолните напитки и тютюневите изделия – с 1,1%. Сред нехранителните стоки се открояват метанът за автомобили с ръст от 7,4%, бензинът А95Н – с 6,4%, бензинът А100Н – с 5,6%, и дизеловото гориво – с 5,5%.

Как да се чете резултатът

Месечната стабилност по хармонизирания индекс не заличава натрупаното поскъпване през последната година. Показателят от 5,6% сравнява ценовото равнище със същия месец година по-рано, докато месечната промяна показва движението само спрямо август. Така двете стойности описват различни периоди и могат да се различават.

Високото място на България в класацията показва по-бърз годишен ръст на потребителските цени спрямо повечето държави от еврозоната, но само по себе си не обяснява причините за разликата. За септември данните посочват поскъпването на енергията като основен фактор за инфлацията в еврозоната като цяло, докато при България отделните месечни изменения се различават значително според групата стоки и услуги.